Той въздъхна тежко и направи нетърпеливо движение с ръка.
— Изглежда, че при мен вече не се получава така, както искам.
— Насъбрали сте твърде много гняв в себе си — каза спокойно Ирайн.
Той се подигра:
— Струва ми се, че сте не само красива, а имате и ясновидска дарба, щом като можете да надникнете толкова дълбоко в душата ми.
За пръв път Ирайн изпита чувството, че го разбира поне малко.
— Със сигурност нямам такава дарба, милорд, но се сблъсках с грижите, гнева и омразата у хората, които бяха около мен. Повярвайте ми… Стюарт — не й беше лесно да произнесе името му в негово присъствие, — през всичките тези години съм преживяла доста. Майка ми беше единственият човек, от когото съм получавала любов, а тя е мъртва от много време. Дори и през маската ми се струва, че виждам у вас много от тези чувства… и това ме тревожи.
— Не се страхувайте. Не искам да ви сторя зло.
Тя сведе поглед, обърна се настрани и се загледа в тъмнината.
— Колкото и изранено да е било тялото ви, сигурна съм, че душата ви страда много повече. Затова изпитвам съчувствие към вас.
Той отблъсна тези думи с презрение:
— Моля ви настойчиво да запазите съчувствието си за онзи, който го заслужава повече от мен, мадам. Това наистина е последното, от което се нуждая.
— Стюарт…
— И трябва да ви предупредя, мадам, бъдете внимателна, когато се обръщате към мене така. Ако употребите това име пред други хора, то може да стане причина преждевременно да останете вдовица.
— Ще помня това, милорд. — Тя направи крачка напред и с любопитство заоглежда стаята. — Това преди музикален салон ли е било?
— Беше работният кабинет на баща ми. Свиренето на чембало той оставяше на таланта на майка ми.
— Изглежда, добре познавате къщата.
— Защо смятате така, мила?
— Дни наред се разхождах из това крило, а не открих чембалото — каза тя игриво.
— Въпреки отвратителната си маска аз съм съвсем нормален човек. Докато вие спите в леглото си, мадам, мен ме измъчва видението на една жена, чието сърце искам да притежавам, и отчаяно се разхождам из къщата. Всяко разсейване от мисълта за нея е добре дошло за мен.
— Не бих искала да ви лиша от нищо, Стюарт — каза меко тя.
Той се надигна, приближи се със странната си провлачена походка и застана пред нея.
— Мадам, вие мигновено бихте се скрила в стаята си, ако имате и бледа представа колко силно е желанието, което съм принуден да потискам.
Той бавно повдигна ръка, за да погали гърдите й. Ирайн трябваше да се бори с желанието да побегне, защото тялото й се разтрепери при неговото докосване, докато той галеше с палеца си зърното на едната й гърда. Едва когато положи ръка на крехката й талия, като че искаше да я придърпа към себе си, тя се отскубна. Измъкна се от прегръдката му и побягна задъхана през къщата, обзета от внезапна паника. Накрая спря в стаята си, запъхтяна, с треперещи колене, и се облегна на тежката дървена врата, която, макар и незаключена, все пак й даваше известна сигурност. Някъде далеч отдолу се разнасяше глухото ехо на ужасен, презрителен смях.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Нощта беше студена и кристално ясна. Звездите блестяха ярко. В свежия въздух снегът скърцаше под краката. Трябваше да стъпваш внимателно, ако искаш никой да не те чуе.
В една малка долина беше разположен лагер и по всичко личеше, че обитателите му възнамеряват да останат дълго време. В светлината на фенерите се виждаха десетина палатки, покрити със сено за предпазване от шум и студ. В отдалечения край на долината, в една ниска пещера бяха складирани бурета барут, дървени сандъци и всякакви други припаси. Отстрани бяха опънати въжета, на които бяха завързани повече от дузина коне. Около огъня в средата на лагера удобно се бяха настанили неколцина топло облечени мъже.
— Горкият стар Тими — въздъхна един от тях. — Онзи нощен ездач здравата го е наредил. Първо го е набучил отпред, а после му е прерязал гърлото.
— Точно така — съгласи се друг и замислено поклати глава, преди да отпие глътка бира. — Дяволско изчадие, което язди като вихър. Една бабичка твърди, че го е видяла на не повече от две-три мили оттук.
— Щеше да е по-добре да намерим друго скривалище. Не е много здравословно да оставаме дълго време на едно и също място, Лъди.
— Прав си, пък и имаме достатъчно, за да си прекараме весело. Дори като махнем парите, които Тими пръсна за момичето, можем да си спретнем няколко хубави дни в Карлайл. Помниш ли, Ортън, оная кръчма на долната улица? И сладката, закръглена червенокоса женичка, която оправяше стаите?
Ортън внимателно наблюдаваше високите скали, които ги обграждаха. Той стана и разтъпка леденостудените си крака. После изпъна врат, за да види по-добре входа на долината, скрит в дълбока сянка.