Нощният ездач се изсмя. До следващото населено място имаше почти пет мили и една разходка през студената зимна нощ без топли дрехи щеше да даде на всички повод за размисъл.
Покоите на лорд Сакстън бяха разположени в предната част на замъка. От ромбовидните стъкла на прозорците се откриваше хубава гледка към пътя, който водеше през долината към портата. Ирайн беше тръгнала с Аги из неговите стаи, за да провери дали липсва нещо в обзавеждането. Това беше първият път, когато Ирайн имаше възможността да види покоите на съпруга си, които бяха по-малки от нейните. В една ниша бяха разположени банята и тоалетната масичка. Също както в голямото помещение, и тук всичко беше много подредено. Долният край на разкошното легло с балдахин беше насочен към камината, където стояха два стола и малка масичка от времето на кралица Елизабет. Близо до прозорците имаше два големи, заключени шкафа, разположени на срещуположните стени. На светло под прозорците беше поставено голямо полирано бюро, на което до газена лампа лежеше обемиста книга в кожена подвързия.
Аги посочи книгата и отбеляза:
— Господарят води сметка за всичките си арендатори, и то много внимателно. Тук е отбелязано всичко за раждането и смъртта на всеки, който някога е живял в земите на Сакстън. Някой ден, мадам, лордът собственоръчно ще впише раждането на детето ви.
Ирайн не беше много сигурна дали иска да бъде подсещана за семейните си задължения. Но не можеше да кори жената, че с усърдие следеше всичко, което се отнасяше до благото на рода. Беше се примирила, че Аги изпитва голяма симпатия към господаря си и сякаш е сляпа за страховития му външен вид, точно като влюбена в детето си майка.
Това обаче не важеше за съпругата. Макар и да знаеше, че той беше напуснал къщата още преди час, тя не можеше да се отърве от потискащото чувство, което изпитваше в спалнята му. Той толкова често я беше изненадвал с неочакваната си поява, че никога не беше напълно сигурна дали няма да изникне отнякъде. За да не го срещне, тя много пъти беше отлагала огледа на покоите му. Но не можеше повече да го избягва, без да събуди недоволството на прислугата.
— Пристигна някаква кола, мадам — съобщи Аги от прозореца.
Ирайн се завтече нататък. Загрижена, тя позна колата. Беше крайно любопитна да разбере какви въпроси бяха довели лорд Талбот в Сакстън Хол и кого ли искаше да види.
Не изпитваше никакво желание да се преструва на гостоприемна домакиня и да го посреща на вратата. Затова остана до прозореца. Твърде добре си спомняше за държанието му на бала, за да приеме спокойно компанията му в отсъствието на лорд Сакстън.
— Вижте, мадам! — Аги се наведе напред, когато от вратата на каретата се подаде широка пола. — Това е мис Талбот. Господи, бих искала да знам какво търси при нас.
Изненада и недоумение се появиха по красивото лице на господарката. Тя притеснено приглади роклята си. Тъй като се бе облякла за работа, тоалетът й не беше от най-изисканите. Но не й се искаше да си сложи и някоя от красивите рокли, подарени от лорд Сакстън, само за да се хареса на тази жена. Струваше й се суетно и лишено от смисъл.
Ирайн се огледа още веднъж и реши, че стаята щеше да спечели от един килим пред камината. Когато слизаше по стълбите, за да поздрави гостенката, си даде сметка, че посреща Клаудия със същото неудоволствие, с което би посрещнала и баща й. Никой от тях не ставаше за приятел.
Клаудия чакаше в голямата зала. Когато Ирайн влезе, тя беше седнала в креслото до камината — любимото място на лорд Сакстън. Клаудия се обърна, докато Ирайн прекосяваше стаята, и лицето й се разтегли в подигравателно — развеселена усмивка при вида на простата вълнена рокля на домакинята.
— Колко ви отива, Ирайн — отбеляза тя. — Вече си мислех, че от сватбата насам сте се състарили с двайсетина години.
С престорена веселост Ирайн попита:
— Откъде ви хрумна това, Клаудия?
— Ами, чувала съм, че лорд Сакстън прилича на див звяр, и сигурно е ужасно да го гледаш.
Ирайн се усмихна с разбиране.
— И бяхте любопитна да проверите лично?
— Мила моя Ирайн, тук съм, за да ви изкажа съболезнованията си.
— Колко внимателно от ваша страна, Клаудия — отговори Ирайн със сладък глас. — Но вие сигурно сте се заблудили: мъжът ми е жив и здрав, както винаги.
— Горката Ирайн — въздъхна Клаудия с превзето съчувствие. — Вие толкова се мъчите да бъдете смела. — Тя се приведе в стола си с неприкрито любопитство. — Кажете ми, той бие ли ви? Лошо ли се отнася с вас?