— Мили Стюарт — повтори той думите й с лек смях, — това исках да чуя отдавна. Мога ли да си позволя смелостта и да се надявам, че симпатията ви към мен расте?
Ирайн му даде уклончив отговор.
— Мисля, че сега не се страхувам от вас толкова, колкото в началото.
— Тогава сигурно трябва да съм благодарен на приятелката ви, че така подобри отношението ви към мене?
Ирайн сбърчи с отвращение изящното си носле.
— Но моля ви, милорд, тя не ми е приятелка. Дойде тук, защото е чувала разни истории за вас и явно се нуждае от подходяща атракция за бала си. Казват, че с нея си приличаме, и мисля, че затова не може да ме понася.
Лорд Сакстън се приведе и обхвана с две ръце бастуна си, докато я оглеждаше.
— Мадам, преди да се наложи да сложа тази маска, много хора ме считаха за бонвиван. От опит мога да ви уверя, че тази жена много ви завижда и ревнува от вас.
— Но на Клаудия нищо не й липсва. Защо ще ми завижда? — подхвърли Ирайн.
— Тя със сигурност не притежава всичко, мила моя, нужно й е нещо повече от красиво лице, за да бъде щастлива. — Той спря за миг и погледна към Ирайн с празните си дупки. — А вие, мила моя? Какво ви липсва още, за да бъдете щастлива?
Тя объркано сведе поглед, а бузите й се изчервиха. Смелите думи, които някога беше изрекла пред Аги, сега се скриха зад стена от страх. Тогава тя беше обяснила, че иска един обикновен, съвсем нормален съпруг, на когото би могла да покаже привързаността си. Но сега нямаше смисъл да говори за невъзможни неща. Трябваше да е доволна, че поне вече може да поглежда мъжа си, без да я побиват трънки.
Посещението на Клаудия още занимаваше мислите й, когато видя друга кола да приближава към къщата. Беше малко преди обяд на следващия ден. Аги влетя, останала без дъх, в кабинета на стария лорд, където Ирайн грижливо почистваше украсеното с позлата чембало, а две момичета търкаха останалите мебели и предмети, като по този начин изпод работливите им ръце стаята отново придобиваше елегантен вид.
— Ако не ме лъжат очите, мадам, пристига наемният файтон от Маубъри. Виждала съм го веднъж или два пъти и според мен е същинско чудо, че въобще е в състояние да се движи.
— Маубъри? — Ирайн прокара ръка по очите си, като при това неволно размаза черна ивица прах по челото си. — Кой ли от Маубъри би искал да ни види?
Аги повдигна пълничките си рамене.
— Може би баща ви? Сигурно му е домъчняло за вас.
— Домъчняло му е за парите ми — раздразнено отговори Ирайн и избърса ръце в престилката. — Ще ида да го посрещна.
— Моите почитания, мадам, но няма ли да се пооправите малко? Нали не искате хората да си помислят, че сте от прислугата?
Ирайн погледна надолу и видя, че роклята и престилката й действително са доста изцапани. Започна да развързва връзките на престилката си, докато отиваше към вратата.
— Виждали ли сте лорд Сакстън?
— Господарят и Бънди бяха излезли, преди да стана сутринта, и досега не са се появявали.
— Моля ви, кажете на лорд Сакстън, когато се върне, че отново имаме гости.
Ирайн тъкмо беше изкачила стълбите и бързаше към спалнята си, когато едрата фигура на мъжа й се появи от коридора към източното крило. Тя усети присъствието му едва когато почти го беше отминала. Преди да успее да спре, той се изпречи на пътя й и протегна ръка. Обхвана талията й и я обърна към себе си, за да я огледа.
— Мадам, накъде сте се забързали така? — Правеше му удоволствие да се занася с нея. — Изглеждате, сякаш току-що сте изпълзели от някое сметище.
— Същото може да се каже и за вас, милорд — отговори тя, като изтупваше покрития му с прах и паяжини ръкав. Тя се вгледа в полутъмния коридор и се запита как ли е успял да влезе в къщата, без никой да го усети, а при това в тази част на дома нямаше врата за навън. — Да не би в последно време да са ви пораснали крила, милорд, че можете така незабелязано да се придвижвате? Аги току-що ми каза, че сте излязъл.
— Наистина ли? Като знам колко е заета винаги, не се учудвам, че не ме е забелязала. Мен ли търсехте?
— Ще имаме гост… и аз… аз мисля, че е баща ми.
— Баща ви, аха? И вие смятате, че той най-после се е вразумил и иска да ви вземе обратно?
— Съмнявам се, милорд. Предполагам, че е дошъл, защото кесията му съвсем е олекнала.
— Мислите ли, че трябва да му помогна?
— Страхувам се, че ще проиграе парите или ще остави Фарел да се напие. Може би без пари двамата са по-добре.
Тя свали ръката си от рамото му и се изчерви, когато осъзна колко женствен и интимен беше този жест. Малко объркана от държанието си, тя отстъпи назад и притеснено се извини:
— По-добре ще е да отида и да се преоблека.
Лорд Сакстън я последва в стаята й и се облегна на прозореца, докато тя изваждаше чисто бельо от шкафа. Роклята й се закопчаваше на гърба и тя не можеше да се съблече без помощта на Теси. Тя погледна към него и се поколеба, такъв жест, от който във всеки брак жената с удоволствие се възползва, щеше да придаде на отношението й към него твърде голяма интимност, а отказът й за нещо повече щеше да го нарани по-силно. Той я наблюдаваше внимателно и тя почувства, че мъжът й отлично разбира какво става с нея. С треперлива въздишка тя най-сетне пристъпи към него, отстрани косата си и се обърна с гръб. Мина известно време, през което той сваляше ръкавиците си. Тя спокойно чакаше и не смееше да погледне през рамо, докато роклята й не беше разкопчана и той отново не си сложи ръкавиците.