Когато си тръгна, Фарел беше станал почти нов човек. Ирайн беше настояла да вземе една гореща вана, докато дрехите му бяха изпрани и изкърпени. Той седеше, увит в одеяло, пред камината, докато тя решеше косата му и бръснеше грозната му, набола брада. Неговият протест замря пред веселата й решителност. После получи ризата и останалите си дрехи, колосани и внимателно закърпени. За първи път от много седмици насам ботушите му отново бяха черни и лъскави.
Когато се върна в селото, много хора не можаха да го познаят, докато слизаше от колата на семейство Сакстън. Приятелите му подсвирнаха от възхищение, но когато разбраха, че няма нито пени за харчене, шумно изразиха недоволството си. Никой не вярваше, че иска да си намери работа, и съобщението му, че след около три седмици ще се върне в Сакстън Хол по покана на лорд Сакстън, беше посрещнато с всеобщо недоверие.
До бала на семейство Талбот оставаха само три дни и изборът на тоалет много притесняваше Ирайн. Тя искаше да си сложи смарагдите, но роклята, която най-добре се съчетаваше с тежкото колие, разкриваше много смело бюста й. Мисълта, да достави по този начин удоволствие на лорд Талбот и неговите приятели, й беше нетърпима. Много други рокли биха свършили работа, но те или бяха в неподходящ цвят, или пък деколтето беше изрязано по начин, който не подчертаваше достатъчно добре украшението. Колкото и разочарована да беше от перспективата да не сложи колието, нищо друго не й оставаше.
Лорд Сакстън беше наредил да я повикат в спалнята му и тя беше малко развълнувана, когато почука на вратата. Гласът отвътре я покани да влезе. Тя задържа дъха си за миг, натисна дръжката на вратата и пристъпи смело в леговището на лъва.
Първото, което се наби в очите й, беше огромната, завързана с панделки кутия, която лежеше на леглото. Лорд Сакстън се надигна от писалището си. Той очевидно се беше занимавал със счетоводството, защото пред него още лежеше отворен един от дневниците и той бързаше да сложи едната си ръкавица.
— Влезте, мила. Имам нещо за вас.
Нервното й напрежение се стопи и тя се усмихна облекчено, докато затваряше вратата след себе си. Той посочи с ръка към кутията.
— Бънди ходи до Маубъри да вземе пощата и донесе това. Ан го е изпратила… по мое поръчение.
— Но, моля ви…
— Отворете го, ако обичате. — Въпреки суровостта си гласът му звучеше топло.
Ирайн се чувстваше като дете, което са изненадали с подарък. Това беше приятно, вълнуващо и интересно преживяване и тя удължаваше очакването си, като предпазливо и бавно развързваше панделките, преди да отвори капака. Със смаяно възклицание посрещна онова, което лежеше пред нея. Почти се страхуваше да докосне нежната дантела и тежкия сатен с цвят на слонова кост, от които беше изработена роклята.
— Това е приказно красиво, милорд! — Тя погледна мъжа си с нежен, мек поглед и бавно поклати глава. — Вие вече ми дадохте толкова много, не мога да продължавам да приемам, докато…
— Свикнал съм да правя това, което ми харесва, мадам — прекъсна я той, — а на мен ми харесва да виждам жена си в рокли, които са красиви като самата нея. Как ви се струва?
Ирайн се усмихна и започна с голяма предпазливост да изважда роклята от кутията.
— Милорд, вие наистина умеете да предугаждате желанията на една жена и знаете едва ли не по-добре от нея какво й отива. Как може да не ми хареса? Та това е най-красивата рокля, която съм виждала, да не говорим, че по-рано никога не бих могла да мечтая за нея.
Тя притисна роклята до себе си и се запъти към голямото огледало, за да види как изглежда. Коприненото горнище беше украсено с дантели, които падаха по гърдите. Широките дантелени ръкави оставяха да прозират ръцете и раменете. Около талията имаше огромна панделка в свежо зелено, която се спускаше по дантелата и полата с цвят на слонова кост.
Лорд Сакстън заговори зад нея:
— Подробностите бях предоставил на Ан и както винаги тя не ме разочарова. — Той се подпря на бастуна си и посочи с глава към леглото, когато жена му го погледна въпросително. — В кутията има още нещо, от което сигурно ще се нуждаете.