— Далече съм от мисълта да предизвиквам недоволството ви, милорд.
Лорд Сакстън се запъти към тоалетната масичка и почти небрежно взе скъпоценната огърлица от смарагди и диаманти. Ирайн последва подканващия му жест и пристъпи към него, като наведе глава. Топлите му, непокрити пръсти пъргаво и ловко сложиха колието на врата й. Тогава ръцете му се плъзнаха галещо по нежните линии на раменете й и се спряха на талията. Той се изкашля напрегнато, отпусна ръце и проговори рязко:
— Пожелавам ви много радост довечера, мадам, забавлявайте се добре. Няма да ви видя повече, преди да тръгнете. — Той мъчително закрета към вратата, където се спря, за да я погледне за последен път. — Ще ви изпратя Теси, за да довърши тоалета ви. Аги ще ви съобщи, когато джентълменът пристигне. Приятна вечер, мила моя.
Всичко беше готово и когато повикаха господарката й, Теси тръгна след нея. Тя носеше кадифеното наметало през рамо, за да не се влачи по пода. Ирайн се чудеше кой ли ще я придружава. Сковано и колебливо слизаше по стълбите. Стюарт едва ли имаше богат избор. Дали някой от приятелите на лорд Талбот не беше предложил услугите си? Разбира се, само за да угоди на домакина. Въпреки че навремето беше отхвърлила с лека ръка предупреждението на Кристофър, всъщност тя го беше приела много сериозно.
На входа на голямата зала Ирайн се спря. Ръката й притисна сърцето, което внезапно се разтуптя лудо, когато видя кой я очаква. Едва повярва, че мъжът й може да е толкова глупав да повери на този янки честта й, като го направи неин придружител и пазител.
Той се беше подпрял на камината и се взираше в пламъците. Висок, широкоплещест мъж с тесни бедра, фигурата на Кристофър Сатън беше не по-малко привлекателна от лицето му. Облечен в сребристосива коприна, с чорапи и риза в бяло, той изглеждаше като потомствен аристократ. Топлата светлина на камината играеше по изваяните му черти, а стягащото чувство в гърдите й беше доказателството за невероятното излъчване на неговата личност.
Ирайн пое дълбоко дъх, за да си възвърне самообладанието, и пристъпи в стаята. Когато токчетата й затракаха по каменния под, той се изправи. Приближи се към нея, като се усмихваше, а погледът му се плъзна изпитателно по красивата й фигура. После сведе глава в съвършен поклон и галантно изрече:
— Лейди Сакстън, много съм поласкан.
— Кристофър Сатън! — Тя се опита да придаде на гласа си саркастично звучене, за да прикрие несигурността си. — Презирам ви!
— Мадам? — Той се изправи с изражение на развеселено учудване.
— Успели сте някак да убедите мъжа ми, че лисицата може да пази кокошарника.
Той се усмихна хлапашки:
— Лейди Сакстън, почти всички в околността знаят, че мъжът ви отлично умее да си служи с оръжие и аз не се съмнявам, че би предизвикал на дуел всеки, който се осмели да ви обиди. Давам ви думата си, че ще се държа в обществото толкова сдържано и възпитано, че няма защо да се страхувате за доброто си име.
Тя скептично сбърчи чело.
— Ами лорд Талбот? Ще ви пусне ли изобщо да влезете?
— Няма защо да се тревожите, мадам. Нямаше да съм тук, ако не бях сигурен в това.
— Обещах на мъжа си, че в този случай ще изпълнявам желанията му — обясни тя. — Затова искам да предложа един вид примирие: тази вечер, само тази вечер, ще се отнасяте с мен като с дама, а аз ще се опитам да виждам във вас джентълмен, както последният път.
Кристофър кимна бегло.
— Тогава — до края на бала, милейди.
— Съгласна.
Имаше нещо коварно в усмивката му, което накара Ирайн да се почувства несигурна, но в края на краищата той се беше въздържал в Лондон, така че тя не можеше да се оплаче. Освен това Танър караше колата и Бънди я придружаваше като допълнителна охрана от разбойници. В случай на нужда просто трябваше да извика за помощ и щеше да я получи. Тя успокоена се обърна към Теси:
— Няма нужда да бодърстваш заради мен. Може да стане доста късно, докато се приберем.
Момичето направи реверанс:
— Да, мадам.
Ирайн посегна към наметката си, но Кристофър я изпревари и я взе от момичето.
— Ще позволите ли, милейди?
Ирайн почти не смееше да диша, когато силните мъжки ръце намятаха дрехата на раменете й, а после грижливо й помогнаха да се качи в колата. Вътре Ирайн се намести удобно в кожите на задната седалка и постави краката си до грейката. Сатенените завеси бяха придърпани плътно над малките прозорчета, всичко това създаваше по-силно впечатление на интимност, отколкото се харесваше на Ирайн. Тя внимателно наблюдаваше Кристофър, докато се качваше, но за нейно голямо облекчение той се настани на отсрещната седалка. Когато погледите им се срещнаха, по устните му се плъзна усмивка.