— Опасявам се, че вашата близост би осуетила всичките ми добри намерения, милейди. Смятам, че е по-добре да седна тук.
Ирайн успокоено се отпусна в седалката. Вечерта, изглежда, започваше добре. Можеше само да се надява, че и занапред той ще се държи настрана от нея и няма да предизвиква гнева й. Дори само споменът за неговата целувка караше краката й да се разтреперват, а гърдите й се надигаха в очакване.
Малки лампи изпълваха вътрешността на каретата със слаба светлина и хвърляха меки отблясъци върху красивото му лице. Тя усети, че той я гледа усмихнато, но се успокои едва когато чу топлия му, мъжествен глас. Той умееше да разказва живо и увлекателно и докато го слушаше с внимание, Ирайн на няколко пъти не можа да сдържи смеха си при сполучливите му шеги. Двамата се наслаждаваха от взаимното си присъствие и не усетиха как колата зави но пътя към двореца на Талбот. Когато каретата спря пред разкошната сграда, Ирайн се плъзна по седалката напред, защото изведнъж я беше обзело напрежение и безпокойство. На Кристофър не му убягна краткият й, тревожен поглед. Той пое ръката й и я стисна окуражаващо.
— Всички ще бъдат възхитени от вас, Ирайн — прошепна той.
По устните й затрептя усмивка, когато той вдигна ръката й и целуна леко дантелите на ръкавицата. Нежността на този жест ускори пулса й и у нея се надигна едно горчиво-сладко желание. Накрая той вдигна глава и погледът му погали красивото й лице.
— Мисля, че е по-добре да влизаме. В противен случай има опасност да забравя обещанието си и вие още тук да станете жертва на дивата ми страст.
Ирайн изчака, докато Кристофър скочи леко от каретата. След това той се обърна и й подаде ръка. Въпреки че докосванията ускоряваха пулса й, тя му позволи да я отведе до входа на двореца. В пищно обзаведения салон той пое палтото от раменете й. И макар че допирът беше съвсем мимолетен, това си беше милувка. Едно момиче пое палтата им и ги поведе към балната зала. Майордомът мина пред тях и обяви тържествено:
— Лейди Сакстън…
В помещението мигновено се възцари тишина, когато гостите се извърнаха бързо, за да задоволят любопитството си към тази жена и съпруга й — страшилището от Сакстън Хол. Това, което видяха, ги обърка, защото кошмарните описания, които се разпространяваха за тях, се оказаха пълна глупост. Очите им се взираха в едно създание, облечено в бяло, което стоеше до висок, много красив джентълмен.
— … и мистър Сатън.
Както преди малко мигновено се беше възцарило мълчание, така сега изведнъж се отприщи поток от шумно зададени въпроси. Гостите, които стояха най-близо до Клаудия, дочуха как тя ядосано пое въздух и смутено се загледаха след нея, когато се втурна към двойката. Щом се приближи до тях, тя хвърли яден поглед към Кристофър, преди да погледне Ирайн. Това, което в следващия миг изригна като вулкан от устата й, всъщност не беше точно каквото искаше да каже. Но тя никога не можеше да разсъждава трезво, когато в душата й се забиваха острите зъби на гнева.
— Вие пък какво търсите тук?
Кристофър отстъпи крачка назад, сякаш искаше да предпази придружителката си, и почти закри Ирайн зад гърба си.
— Вие ме поканихте, не си ли спомняте? Дори нося поканата в себе си. — Той бръкна с ръка в джоба на фрака си. — Мисля, че е написана лично от вашата ръка.
— Зная, че съм ви поканила! — отвърна нетърпеливо Клаудия. — Но бях сигурна, че ще дойдете сам!
Той се усмихна любезно.
— Моля за извинение, Клаудия. Но лорд Сакстън имаше друга работа и ме помоли да придружа съпругата му.
Устните на младата жена се присвиха и в тъмните й очи се появи хладен блясък. Замисълът й беше пропаднал! Сега ужасно съжаляваше, че не може да отпрати лейди Сакстън при отвратителния й съпруг. А това беше единственото, което заслужаваше тази лека жена, задето беше дошла без него.
— Вие изглеждате просто божествено, Ирайн! — Клаудия не се постара да прикрие презрението в усмивката си. — Наистина съм изненадана. Кой можеше да предположи, че дъщерята на кмета ще се накичи така със скъпоценни камъни и ще стане толкова красива? Кажете, мила, тези дрънкулки истински ли са?
Кристофър се усмихна и сам отговори на изпълнения със злоба въпрос:
— Доколкото ми е известно, тези накити от дълго време са притежание на фамилията Сакстън и предполагам, че са истински. Разбира се, трябва да ги огледа вещо око, за да оцени истинската им стойност.
Клаудия го погледна с крайчеца на очите си.
— Я ми кажете, Кристофър, защо лорд Сакстън избра именно вас да придружите съпругата му? Бих казала, че той по-скоро трябва да се страхува от вас.