Зелените очи на Кристофър блеснаха весело, когато посочи към останалите гости в залата.
— Тук не сме ли на сигурно място, Клаудия? А освен това отвън са Бънди и Танър. Един жест е достатъчен и те ще се притекат на помощ на своята господарка. А вие без съмнение сте чували как лорд Сакстън се отнася към разбойниците и крадците. Убеден съм, че няма да се поколебае да отмъсти по същия начин на всеки мъж, който се опита да му отнеме съпругата.
Клаудия се усмихна отровно:
— Тогава, Кристофър, мога само да се надявам, че ще бъдете изключително внимателен. Сърцето ми ще бъде разбито, ако такъв очарователен и красив мъж бъде изпратен в гроба само защото се е влюбил в жената на своя благодетел.
— Благодаря, Клаудия, загрижеността ви дълбоко ме трогва. — Той удари токове и бързо се поклони. — Ще се пазя.
Леко ироничният начин, по който Кристофър защити Ирайн, обезоръжи напълно Клаудия, която се отдалечи, след като хвърли последен унищожителен поглед към нея. В един от ъглите стоеше Алън Паркър и разговаряше с още двама мъже. Клаудия се присъедини към тях.
Шерифът беше издокаран също така разкошно, както и събеседниците му. Тъмната му синьо-сива куртка беше богато украсена със сребърни нашивки, което му придаваше почти военен вид, но му липсваха ордените и военните отличия. Гладките рамене на куртката изискваха наличието на еполети, а необкичените гърди — медали за храброст и ордени.
Клаудия мушна ръка под неговата и той я погледна скептично. Леко смутен от внезапното внимание, с което го бяха удостоили, шерифът погледна към вратата и видя Кристофър и Ирайн. При вида на двойката по устните му заигра весела усмивка. Но в мига, когато изпълненият му с топло съчувствие поглед попадна на Ирайн, Клаудия бързо го ръгна в ребрата. Тя не беше склонна да допусне нейният кавалер да я пренебрегва заради красотата на съперницата й.
— Милейди — прошепна тихо Кристофър на Ирайн, — опасявам се, че вашата красота ще смути доста хора тук.
— Те са разочаровани, защото Стюарт не дойде — прошепна тя в отговор. — Но ако са смятали да го направят обект на своите подигравки, жестоко се лъжат. Той не би допуснал никой да се подиграва с него!
— Струва ми се, че вие се възхищавате от съпруга си — отбеляза Кристофър.
— Така е.
Той повдигна вежди и я изгледа замислено.
— Учудвам се, Ирайн. Всички мои надежди се крепяха на това, че вие най-късно след две седмици ще избягате от мъжа си. Чаках това да стане, за да ви приема с отворени обятия. Сега вече не знам какво да правя. Наистина ли предпочитате един обезобразен човек пред мен?
В мислите на Ирайн закръжиха снежнобелите лица на всички дами, които се умилкваха около Кристофър и се надяваха да го спечелят. За миг тя се отдаде на сладки мечти, защото този прекрасен мъж лесно можеше да бъде неин. Но споменът за лорд Сакстън, когато стоеше пред огледалото зад гърба й, я върна към действителността.
— Нямам друг избор — рече кратко тя. — Станалото — станало. Аз съм обвързана с клетвата си и никога няма да я наруша.
Кристофър зарея поглед из залата и наблюдаваше мъжете, които още се любуваха на Ирайн. Предполагаше, че техните мисли не се различават много от неговите. Ала никой от тях нямаше и най-бледа представа за волята и решителността на дамата му. Но в крайна сметка и той се беше оказал твърде упорит в преследването на целта си. Не се предаваше така лесно, както другите мъже.
Той галантно й подаде ръка.
— Елате, сладка моя. Всички тук ви гледат тъй лакомо и аз искам да ви поканя на този танц, преди някой настойчив обожател да ви грабне.
Хванал Ирайн за ръка, той я отведе в средата на залата, а останалите гости им сториха път, оркестърът засвири бърз, бодър танц. Но още преди са успеят да стигнат до дансинга, бяха спрени от един лакей, облечен в богато украсена ливрея. Видът му беше достоен дори за кралския двор.
— Лорд Талбот моли лейди Сакстън да го удостои с честта да дойде в неговата библиотека — заяви той с високомерен, монотонен глас. После отсечено й се поклони: — Бихте ли ме последвали, милейди?
Ирайн смутено погледна към Кристофър, който беше хванал ръката й.
— Вървете напред — заповяда той на лакея, който вдигна вежди, учуден от нахалството на Кристофър да се самопокани.
— Мисля, че лорд Талбот очаква само компанията на дамата, сър.
Кристофър се засмя непринудено:
— В такъв случай той ще получи повече, отколкото е очаквал — или нищо. Обещах на лорд Сакстън да не изпускам съпругата му от очи.
За миг лакеят се смути, защото не знаеше какво да прави, но след това реши да предостави решението на този проблем на господаря си.