Очите на Ейвъри блеснаха и той си наля още една чаша от огнената течност.
В спомените му това беше прекрасно време, непрекъснат кръговрат от важни приеми и срещи, а вечер — балове и банкети в обществото. И на всички тях се появяваше една бледоруса красавица, останала наскоро вдовица, жена с много благородно потекло. Но при цялата си тъга тя все пак не отхвърляше вниманието, което й оказваше започналият леко да побелява Флеминг. Ейвъри научи, че предишният й съпруг бил ирландски бунтовник и голям злодей, който наскоро след сватбата окачил на въжето цяла лодка пленници от войниците на Негово величество. Междувременно Ейвъри се беше влюбил безнадеждно в нея и без да се интересува, че по-рано тя е обичала един омразен враг на свободата, я принуди да се омъжи за него.
Тя роди дете, момиченце, с толкова черни къдрици, колкото светли бяха нейните коси. Две години по-късно на бял свят се появи и син истинско копие на баща си с кестенявата си коса и здравия, розов цвят на лицето. Една година след раждането на сина си Ейвъри се изкачи още по-нагоре по стъпалата на успеха. Новият пост обаче изискваше умения, които бяха далеч над възможностите и знанията му. Ала той го отведе в лондонските клубове и при игралните маси. Плахо и със страхопочитание Ейвъри се присъединяваше към играещите като гъска в деня на свети Мартин, която не знае какво я очаква. Въпреки предупрежденията на жена си той играеше, залагайки твърде големи суми, заложи дори и на един кон, който, както стана ясно, пристигна на финала последен.
Неговата невъздържаност в хазарта и некадърността му в работата донесоха на барона толкова много неприятности, че не след дълго той отказа да приема посещенията му. Анджела Флеминг страдаше мълчаливо. Тя беше принудена да гледа как състоянието й се топи, без да остане нищо дори за зестра на дъщеря й, освен онова, което никой не би могъл да отнеме: средствата за възпитанието и всестранната й подготовка.
— Проклета да е глупостта й! — избоботи Ейвъри. — Проклета да е и всяка монета, която беше пръсната за това момиче… О, Боже, и до днес бих могъл да си живея в Лондон!
Преди доста години той беше уволнен от високия си пост и беше изпратен в северната част на страната, където го назначиха за кмет на Маубъри и където лорд Талбот направляваше дискретно, но твърдо неговите прости и ограничени действия. Когато напусна Лондон, Ейвъри остави дълговете си неизплатени, тъй като вече не се страхуваше от затвора, правейки си сметка, че в тази северна провинция е надеждно защитен от всякакви разкрития. Тук той видя възможност да започне всичко отначало и да докаже, че е един високоинтелигентен мъж.
После почина Анджела и той бързо я прежали. Веселата игра на карти му се струваше най-подходящото средство за утешение след загубата. Свикна да прекарва края на седмицата заедно с Фарел в Уиркинтън или да се среща един-два пъти седмично със стари приятели за по една игричка в кръчмата на Маубъри. Подтикван от своето непреодолимо влечение към комара, той често посещаваше квартала около пристанището, където беше сигурен, че ще срещне някое ново лице с пълна кесия. Вероятно някои моряци се досещаха, че успехът в играта се дължи по-скоро на сръчните пръсти, отколкото на късмета му. Все пак нито един обикновен моряк не би се осмелил да каже дума в очите на такъв изтънчен господин. Каквото и да ставаше, Ейвъри прилагаше способностите си само когато залаганията бяха високи и той искаше да прибере цялата миза. Все пак не беше чак такъв егоист и от време на време черпеше моряците с по една-две чашки ром от спечелените пари. По принцип обаче моряците не обичаха да губят, особено шумните и нахакани янки. Дълбоко в себе си Ейвъри допускаше, че не един или двама са се оплакали от него на своите капитани.
Как се проклинаше, че не беше малко по-внимателен, когато Кристофър Сатън го попита дали иска да играе с него. Обикновено капитаните лесно се разпознаваха, но Сатън съвсем нямаше вид на такъв. По-скоро правеше впечатление на добре сложен и елегантно облечен благородник. Изразите, които употребяваше, бяха изискани като на някой лорд от кралския двор, а маниерите му бяха безупречни. Абсолютно по нищо не личеше, че този мъж има собствен кораб в пристанището и че освен него притежава цяла флота.
Съдържанието на кесията му беше впечатлило Ейвъри толкова много, че той бе решил на всяка цена да му измъкне голяма част от него. Кръвта се качи в главата му — до такава степен беше възбуден от предизвикателството. За всеки случай обеща на всички присъстващи, че ще станат свидетели на една вълнуваща игра.