— Щом сте толкова лекомислен, някой непременно трябва да ви вразуми — отвърна нетърпеливо тя.
— Трогнат съм че сте толкова загрижена за мен.
— Вие наистина нямате повод за подобно самочувствие — отвърна сухо тя.
— О, милейди пуска бодлите си и раздира чувствителната ми кожа.
— Вашата кожа е по-дебела от кожата на вол — отвърна подигравателно тя. — А черепът ви — още повече.
— Не бъдете така язвителна към мене, мила — подкачи я той. — По-добре ме дарете с една нежна усмивка, за да успокоите сърцето ми, което бие само за вас.
— След всичко, което съм чувала, убедена съм, че сърцето ви бие за доста жени, сър.
— Мадам? — той учудено вдигна вежди. — Откога вярвате на клюки?
— Може би трябва да попитам Клаудия дали е вярно, че имате огромно желание да я посещавате, когато баща й го няма. — Ирайн го погледна с нескрито недоверие.
Развеселеният му смях притъпи остротата на жилото й.
— Как можете да допуснете, мадам, че изпитвам дори и най-слаб интерес към други жени, при положение че изразходвам толкова много усилия за вас?
Ирайн се огледа да види дали някой не чува разговора им. Когато се увери, че са сами, тя се приведе и пошепна укорително:
— Вие сте успели да си създадете в Маубъри свита от бъбриви почитателки с повече или по-малко съмнителна репутация. Защо да не вярвам на тези слухове?
— А дори и да са верни, защо им обръщате внимание? — попита я на свой ред той. — Вие сте омъжена жена.
— Знам много добре каква съм!
Той с мъка потискаше радостта си, устните му потръпваха от зле прикрито тържество.
— Просто си помислих, че непременно трябва да ви го напомня, скъпа.
— Не съм ви скъпа! — възрази тя, но само за да прогони сладкото чувство на радост, което нежните му думи предизвикваха у нея.
— О, да, такава сте! — прошепна той топло.
Тези страстни очи горяха над нея и я потапяха в блажен свят на сигурност и топлина. Тя отново се разтрепери и сякаш всичката сила изчезна от крайниците й. Как можеше да се преструва, че този мъж й е безразличен, когато дори самите думи, произнесени от устата му, я възбуждаха?
Погледът му се сведе и замилва нежно белите й гърди, а после се спря на проблясващия огън на смарагда, който святкаше в гънката между тях. Тя стаи дъх, когато пламъкът на скъпоценния камък сякаш се отрази в сивозелените му очи, които сега потърсиха нейните и ги задържаха.
— Дори да не сте го осъзнали още, в преследването на целите си съм доста упорит, мадам. Вие сте жената, която желая, и аз няма да се успокоя, докато не ви спечеля.
— Кристофър, Кристофър — простена тя. — Кога най-после ще се примирите с факта, че вече съм омъжена?
— Едва тогава, когато ви заведа в къщи като моя съпруга. — Той вдигна глава и внимателно се заслуша в цигулките, когато оркестърът започна нова мелодия. — Лорд Талбот има слабост към валса — размисли той на глас — и доколкото го познавам, ще се появи всеки момент и ще ви покани на танц. — Той решително пое ръката й и я поведе към дансинга.
— Може би съм ви подценила, Кристофър — призна Ирайн, докато той я въртеше по паркета на балната зала.
— Как така, мила моя? — Той въпросително се вгледа в лицето й.
— Вие не ме изпускате от очи също като Стюарт — забеляза тя замислено.
— Не съм изгубил надежда, мадам, че някой ден ще ми принадлежите, а дотогава ще ви защитавам от всеки, който се опита да ви отнеме от мен.
— А къде е мястото на Стюарт? — Тя повдигна тясната си вежда и зачака отговора му.
Мина доста време, преди той да й отвърне.
— Що се отнася до любовта, гледам на Стюарт по-скоро като на едно неудобство, отколкото като на опасност.
— Неудобство? — попита тя.
— Когато му дойде времето, ще се оправя с него, въпреки че няма да е лесно. Но не мога да се отърва от него, без отново да събудя омразата ви. Да, това наистина е сериозен проблем.
— Вие ме учудвате, Кристофър! — Засегната от безразличния начин, по който той говореше за мъжа й, тя поклати глава. — Вие наистина ме обърквате!
— Чувството е взаимно, мила. — Гласът му беше като сладка милувка, която завъртя сетивата й в опияняващ вихър.
Лорд Талбот недоволно смръщи чело, докато ги наблюдаваше, и се разяри още повече, доловил шепота на останалите гости, които обсъждаха красотата на младата двойка. Когато видя, че шерифът поглежда към него, Нейджъл Талбот с едно движение на главата му посочи библиотеката, обърна се и го зачака там.
Клаудия също беше забелязала колко безгрижно се плъзгат двамата по паркета и омразата й към Ирайн се разгоря още по-силно. Тя видя Алън Паркър и припряно го покани на танц, за да покаже на тази селянка, кметската дъщеря, как се танцува валс.