Балът беше в разгара си и въпреки че според някои гости беше вече късна нощ, Ирайн сякаш пиеше от непресъхващия кладенец на младостта. Бързите танци, възбудата и напрежението да бъде непрекъснато до такъв красив мъж, който я ухажваше пред очите на всички, я изпълваха с една нова радост, каквато досега не беше изпитвала. Чувстваше се преливаща от жизненост и дори ледените погледи на Клаудия не можеха да пробият облака на щастието, който я беше обгърнал. Други мъже усилено се опитваха да привлекат вниманието й и помрачаваха щастието й, когато трябваше да се откъсне за малко от Кристофър.
Лорд Талбот беше дошъл, за да поиска своя дял от танците, и я отнесе в шеметен валс. Клаудия не се посвени да изостави шерифа и веднага се упъти към Кристофър, за да го помоли за един танц като отплата за поканата, която му беше изпратила. Сякаш по поръчка музикантите засвириха безкрайна поредица от мелодии и скоро Клаудия се разгорещи и опияни от шеметното усещане на радост в силните мъжки ръце. Тя притискаше полуголите си гърди до неговите всеки път, когато танцът позволяваше, а бедрата й сладострастно се отъркваха о слабините на Кристофър. Когато очите им се срещнеха, тя му отправяше сластна усмивка, придружена от премрежен поглед, сякаш всеки миг очакваше неговото предложение.
От своя страна лорд Талбот започна танца като джентълмен. Той се съсредоточи, за да наподоби смелите и пъргави движения на младия янки, но скоро обаянието на дамата му завъртя главата и тя с мъка го удържаше да не престъпи границите на приличието.
Когато отзвучаха последните акорди, Кристофър бързо се отдръпна от партньорката си. Изглеждаше доста изнервен и разгневен от настойчивото й ухажване. Имаше чувството, че хищната дама си е наумила да го употреби като бездушен предмет.
Неговите желания бяха насочени единствено към Ирайн и не беше склонен да се остави на Клаудия, която искаше веднага да го повлече към спалнята си. Погледът му случайно попадна върху Алън Паркър и Кристофър си спомни, че Клаудия беше с него, преди да го покани на танц. Възползва се от възможността да върне на шерифа дамата му, поклони се и си тръгна, мърморейки извинения. Клаудия понечи да възрази, но него вече го нямаше, решително устремен към Ирайн.
Тя тъкмо беше се изплъзнала от натрапчивостта на лорд Талбот и когато видя Кристофър, се извърна бързо към него, зарязвайки застаряващия сатир. След като двамата най-накрая се намериха в тълпата, Кристофър гледаше вече да стои по-настрана от напористия домакин и любвеобилната му дъщеря.
— Много сте дързък — предупреди Ирайн партньора си.
— Той не по-малко — отвърна Кристофър. — И ако продължава да нахалства, ще трябва да го разкарам с ритници.
— Защо държите толкова да се спречкате с лорд Талбот?
— Знаете защо не мога да го понасям!
— Заради мене? — невярващо попита тя.
— Не обичам да деля малкото време, което прекарвам с вас.
— Недейте така, Кристофър! — Във виолетово-сините очи блестеше хлапашко пламъче и устните й се повдигнаха в едва забележима усмивка. — Имам чувството, че му обръщате прекалено голямо внимание.
Той изпълняваше машинално танцовите стъпки, потънал в мисли, които оставаха скрити за нея. Когато отново се съсредоточи, Кристофър кимна и се съгласи.
— Ах, да, лорд Талбот! Той е виновен. Виновен е защото е високомерен. Виновен е, защото толкова безсрамно използва властта си. Виновен е заради богатството, в което тъне, докато арендаторите му едва свързват двата края. — Гневният израз на лицето му, който придружаваше този изблик, изненада Ирайн. Тя се облегна назад на ръката му, за да може да разгледа лицето му по-добре. Никога не беше предполагала, че непостоянният и вятърничав Кристофър Сатън може да крие такава дълбочина в привидно лекомислената си душа.
Тъмната сянка на лицето му изчезна бързо като скок на пъстърва в потока, изненадващо и неочаквано, без да остави следа. Той отново беше усмихнатият ценител на женските прелести, който свободно и самоуверено я водеше по паркета в ритъма на музиката и караше всяка друга двойка да изглежда несръчна и непохватна. Плъзнаха се покрай лорд Талбот и преди негова светлост да реагира, отново се бяха изгубили сред танцуващите. Кристофър спря близо до една врата в другия край на залата, хвана я за ръка и я изведе в другия салон.
— Какво ще кажете да се подкрепите малко, мадам? — Въпросителният й поглед срещна неговия. Той се усмихна развеселен: — Лорд Талбот беше като ударен от гръм. Положително ще спре музиката и ще заповяда да ви търсят.
Те се отправиха към отрупаните маси и той взе една чиния.
— Ще хапнете ли нещо? Може би парченце сладкиш?