— Наистина, Кристофър, не съм гладна — отговори Ирайн, когато той й подаде чинията.
— Тогава просто подръжте чинията, мила моя — прошепна й той. — Аз ще отида да ви донеса една чаша. Ако Нейджъл Талбот дойде, ще имате основателна причина да му откажете танца.
Както беше предсказал Кристофър, в залата музиката утихна и те чуха гласовете на обърканите двойки, докато Талбот си проправяше път между тях и търсеше Ирайн. Гласовете се усилиха, след като домакинът няколко пъти обиколи залата и накрая откри жертвата си в съседното помещение.
Той се спусна към нея и изостави гостите. Накрая Клаудия даде знак на оркестъра да продължи да свири. Талбот се помъчи да прикрие яда си, докато прекосяваше салона. Ирайн трепереше вътрешно, но после прие предложението на Кристофър, който се приближи към нея с чаша шампанско и й я подаде. Тя отпи от пенливото кехлибарено питие и възвърна смелостта си в негово присъствие.
— Най-после ви намерих, мило дете — прошепна Талбот и мустаците му помръднаха от прикрит гняв. Той зае величествена поза. — Търсих ви навсякъде. Сигурно ще бъдете така милостива и ще ме удостоите с още един танц.
Ирайн се засмя и му показа чинията си.
— Трапезата ви предлага толкова лакомства. Страхувам се, че ще ми отнеме поне час, докато изям дори това, което е пред мене. И освен това се чувствам малко изтощена.
— В такъв случай, мила моя… — Той взе чинията й и я постави настрана. После се мушна между нея и Кристофър и хвана ръката на Ирайн. Гласът му звучеше почти триумфално, когато продължи. — Считам за абсолютно необходимо да ви отведа в салона, след като не ви е добре. Там можете да си починете.
— Във вашия салон? — попита Кристофър с ласкава усмивка.
Талбот му хвърли презрителен поглед, за да се отърве от натрапника. Изпъна крака си в разкошен чорап и протегна ръка назад, за да се опре на масата. Тя обаче попадна точно в чинията на Ирайн. Когато усети хлъзгавата мазнина на хайвера, той нервно дръпна ръката си. Чинията най-напред отхвръкна нагоре, а после падна от масата, като размаза остатъците по ръкава му, и се разби на пода, украсявайки белите му обувки с черен хайвер и парчета порцелан.
Талбот отскочи, твърдите поли на фрака му заметоха масата и обърнаха кана с вино. Той стаи дъх, когато леденото питие проникна през панталоните му, които стигаха до коленете, и замръзна на място, докато студът отмина. Виното бавно се стичаше по краката му и боядисваше панталоните и чорапите му в червено. Хайверът рисуваше шарки по ръкава, а парче червен пастет се бе увило като дресирана змия на рамото му.
Наоколо се разнесе сподавен смях, който обаче утихна веднага, щом лорд Талбот се огледа със строг поглед. Ирайн отпи глътка от чашата и лекичко се закашля зад кърпичката си. Усмивката на Кристофър не се беше променила, докато други гости използваха момента да се полюбуват с внезапен интерес на рисунките по тавана или да огледат бароковите резби на мебелите.
Лорд Талбот беше свил ръце в юмруци, докато с изпънати рамене и с широки крачки напускаше помещението и се оттегляше от погледите на тези глупаци. Няколко секунди по-късно из залата се разнесе мълвата, че господарят на дома се спускал по стълбите, като ругаел бала, дъщеря си, готвача, прислугата, камериера си, който страхливо тичал след него, и най-вече проклетия янки!
Големият часовник в залата удари дванайсет и гостите започнаха да намаляват. Клаудия не беше успяла да се доближи до Кристофър, но изглеждаше все още изпълнена с надежда, когато се присъедини към баща си, за да каже довиждане на една двойка, която тъкмо се сбогуваше.
— Искрено се надявам да сте се забавлявали добре. — Тя се усмихна и кимна мило, а после направи гримаса зад гърба им: — Маргарет става все по-дебела, не мислиш ли, татко? Ще трябва да разширяваме вратите, ако не престане да яде.
Талбот въздъхна, когато го обзеха спомените. Навремето тази дама беше благосклонна към неговите ласки и това, че беше закръглена на нужните места, не му пречеше.
— Тя беше много сладка като по-млада. Беше винаги готова да изпълни всяко мое желание. За разлика от някои други.
— Оттогава трябва да са минали няколко десетилетия, татко.
Спомените на Талбот се пръснаха като сапунен мехур. Наистина ли беше минало толкова време?
Той се изкашля и отвърна на нахалството й със същата монета.
— Сигурен съм, че тази вечер те разочарова, Клаудия. Хубавата малка Ирайн май ти провали бала, като отмъкна онзи янки току под носа ти.
С дръзко движение Клаудия отхвърли глава назад:
— Ах, Кристофър се държа мило с нея само защото се чувстваше отговорен. Но когато се разделят, той ще я забрави и аз ще имам много време, за да го уверя, че не му се сърдя.