— Ако имаш намерение да ги оставиш да преспят тук, ще е най-добре да побързаш, мила моя. — Той посочи към залата. — Те се сбогуваха преди няколко минути.
Клаудия преглътна, когато погледът й последва неговия и тя видя как Кристофър поемаше палтата от лакея. Тя незабавно забърза към фоайето и викна възбудено:
— Да не би да ни напускате вече? Не, не искам да чувам за това. Приготвили сме стаи за вас двамата. — Тя се облегна на Кристофър и се усмихна помирително: — Отделни, разбира се.
Ирайн бързо отхвърли предложението.
— Мистър Сатън, разбира се, е свободен да решава сам. Що се отнася до мен, аз незабавно се прибирам в Сакстън Хол.
— О, колко мило от ваша страна, скъпа! — Клаудия едва не загука като гълъбче, но надеждите й бързо отлетяха, когато Кристофър освободи ръката си.
— Не съм изпълнил задачата си докрай — отвърна той. — Дал съм дума, че ще изпроводя дамата до дома й. Лорд Сакстън ни чака.
— Но вие не можете да направите това! — За Клаудия всяка причина беше добре дошла, стига да успееше да го убеди да остане. — Вижте! Навън вали сняг, ще има буря.
С въпросителна усмивка той се обърна към Ирайн.
— Трябва да вървя! — беше нейният кратък отговор.
Той повдигна рамене и погледна към Клаудия.
— Значи и аз трябва да вървя.
Клаудия се втренчи в него. Не можеше да намери повече доводи, устните й трепереха, докато трескаво търсеше за какво да се залови.
— Лека нощ, Клаудия — каза той, докато помагаше на Ирайн да облече дрехата си. — Благодаря, че ме поканихте.
— Да — намеси се Ирайн със звънлив глас и още повече задълбочи объркването на Клаудия. — Беше прекрасно празненство. Благодаря ви.
Клаудия стисна устни. Имаше твърде много хора наоколо, за да си позволи да получи нов отказ. Ирайн почувства острието на гневния й поглед, когато хвана кавалера си под ръка, но само се усмихна любезно:
— Лека нощ, Клаудия.
Красивата двойка се запъти към каретата. Танър вече седеше на капрата, а Бънди чакаше на вратата и пристъпваше от крак на крак. Когато господарката и Сатън се настаниха вътре, той се качи горе с тежка пушка в ръка, уви се в едно одеяло, а Танър цъкна с език на конете, изплющя с камшика и колата потегли.
Нощта беше тиха както обикновено, когато вали сняг. Смълчана, девствена белота ги обграждаше, сякаш бяха в празна стая, тапицирана с коприна, в която се чуваха само тропотът на копитата и тихото поскърцване на колата. От двете страни на каретата горяха фенерите, чиято слаба светлина едва пробиваше плътната снежна пелена.
Във вътрешността други два фенера хвърляха светлината си върху Ирайн, която се беше свила в ъгъла на задната седалка и се бореше с клатушкането на колата. Срещу нея Кристофър се уви по-плътно в палтото си и вдигна яката, за да се предпази от студа. Ирайн искаше да избегне погледа му, затова се приведе напред и дръпна малко кадифената завеска, за да се полюбува на кристалните снежинки, танцуващи в светлината на фенерите. Когато отново се отпусна назад, тя разстла дебелата кожена завивка на коленете си и се сгуши в топлината й.
Не след дълго Кристофър се отказа да мръзне сам и се настани до Ирайн. Той повдигна завивката и се пъхна, под нея. След като се настани удобно, той се облегна назад и мълчаливо зачака протестите на дамата си.
Смелостта му накара Ирайн да се почувства несигурна и през ума й мина, че лорд Сакстън трябваше да предвиди втора завивка, ако беше помислил за студа през нощта. Тревогата й се усили, когато той сложи ръка на облегалката. Кристофър устоя на неспокойния й поглед. Когато тя отново се обърна напред, той се загледа възхитен в копринения блясък на прасковената й кожа, в тесния, прав нос и красиво извитите устни, които сякаш подканваха към необикновени милувки. Пленен от омагьосващата й хубост, той я гледаше, както би гледал роза в утринната роса.
Под настойчивия му поглед черните й мигли пърхаха в очакване: Ирайн беше обхваната от състояние на щастие, каквото досега не бе изпитвала в живота си. През цялата вечер той се бе държал като джентълмен и мисълта за кавалерското му поведение стопляше сърцето й. Нощта я обгръщаше, тиха и нежна, а тя беше сигурна и защитена от целия свят. Отникъде не я заплашваше опасност.
Каретата се раздруса и ръката на Кристофър падна на рамото й. Тя го погледна, но не видя нищо, което да я уплаши, освен лека бръчка на изненада по челото му. Топлината и удобството в нейния ъгъл я приспаха и тя отпусна глава на лакътя му.
Почиваше там като птичка, намерила гнездото си. С полузатворени очи видя как той намали пламъка на лампата до нея. В просъница наблюдаваше как пламъчето ставаше все по-слабо, докато накрая съвсем изгасна.