Дългите му пръсти се върнаха, за да хванат брадичката й и да обърнат лицето й към него. Сянката му, очертана от другата лампа, я покри и тогава устните му се озоваха върху нейните, като се движеха бавно и събуждаха в нея огън, за който не беше подозирала. Ръката й се плъзна нагоре, за да обгърне врата му, но когато чувството й за действителност се възвърна, тя се опря на гърдите му и го отблъсна от себе си. Докато се мъчеше да си поеме въздух, той се отвърна и мрачно се вгледа през прозореца на колата. Сърцето й не искаше да се успокои и тя се опита да оцени трезво състоянието си. Ако не го беше възпряла силната й воля, той сигурно нямаше да се отдръпне от треперещите й ръце. Това беше една безобидна целувка, която не можеше да има големи последици, но тя знаеше, че ледът беше тънък и по него трябва да се минава внимателно, ако не иска да я повлекат буйните вълни, от които няма спасение.
Ирайн се опита да седне изправена, но рамото й все още се намираше под неговото. Той я обгърна още по-силно и без да се колебае, отново започна да се приближава към нея. Внезапно тя усети, че устата му лежи върху нейната, търсеща, възбуждаща, настояваща да му отговори. Но тя не можеше да каже да — беше обвързана с друг. Ала устните й не произнасяха и не, защото това беше мигът, който чакаше цял живот.
Отговорът дойде тихо като росата, която пада през пролетта: нито да, нито не, сърцето й викаше с мъчителна страст: о, мили мой, никога не ме изоставяй!
Кристофър почувства нейната раздвоеност. Усети я в почти недоловимия натиск на устните й под неговите, в лекото движение на ръката й по неговата гръд. Той сложи ръка на талията й и я притегли по-близо до себе си, а целувките му ставаха все по-настойчиви. Наметката неусетно се свлече на седалката.
Тя се разтрепери, когато устните му се отделиха от нейните и като разтопен метал прокараха огнен път от бузата към веждите й, където се спряха, за да помилват нежните клепачи. С лицето си той побутна ухаещите къдрици настрана и връхчето на езика му игриво докосна ухото й.
В слабините му бушуващата страст пулсираше все по-силно. Досега беше изигравал козовете си сдържано, но в този миг страстта сякаш взе връх над другите чувства. Растящото желание го накара да забрави свян и задръжки и ръката му обхвана налятата заобленост на гърдите й.
Викът замря в гърлото на Ирайн. Тя рязко се изправи и го отблъсна с две ръце. Задържа го на това разстояние и прошепна без дъх:
— Прекрачвате границите на доброто държание, сър! Вие ми дадохте думата си!
— Точно така, мадам! — отговори тихо той. — Но чуйте ме добре, мила моя, и не забравяйте това, което ще ви кажа. — Той отново я притисна към себе си. — Мила Ирайн, балът отмина.
Докато тя го наблюдаваше с недоумение, той хвана главата й с ръце и я покри с целувки. Възмутеният й протест се загуби в стон на отчаяние… или наслада?
Ръката му отново се плъзна по-надълбоко и този път тя беше като омагьосана от прегръдката му. Нежната милувка на пръстите му накара връхчетата на гърдите й да се втвърдят в копринената клетка на корсажа. Ласките му сякаш подпалваха всеки нерв. С леко движение на ръката той развърза корсета на гърба й. Очите й се разшириха, когато той освободи гърдите й, и чувствата й се превърнаха в огън, когато той с една ръка свали ризата й и докосна голата кожа. В безпомощен опит да се измъкне от него и да заглуши собственото си желание тя се обърна настрана, но той с едно движение я дръпна обратно и я привлече към себе си. Викът в гърлото й се превърна в стон под неговата целувка. Полуотворената му уста поглъщаше меденосладката тъмнина на устните й с копнеж, който показваше колко зажаднели бяха сетивата му. Целувките му безмилостно искаха повече и повече. Той търсеше вкуса на устните й, галеше с движенията на езика си всеки нерв и напълно я покори със силата на своята страст.
— Моя сладка любима — мълвеше той задъхан, докато покриваше устата й с горещи целувки. — Изгарям по вас. Подарете ми себе си, Ирайн.
— Не, Кристофър, не мога!
Той се отдръпна малко назад и я погледна. Погледът му се плъзна по зачервените й страни и златистите връхчета на гърдите й.
— Тогава изречете още една лъжа, мадам, и ми кажете, че не ме искате.
Устата й се отвори, но тя замръзна безмълвна и можеше само да го гледа безпомощно, хваната в мрежата на собствената си страст. Той бавно се наведе към нея и отново положи устните си върху нейните, за да се наслади на тръпнещото си притежание в цялото му съвършенство. Със сподавен стон Ирайн безсилно се остави да бъде притисната назад до облегалката. Устните им се сляха в огнено единство, а страстта й вече не знаеше граници. Пламъците на желанието се разгоряха буйно и постоянно нарастващата възбуда сякаш издигаше Ирайн на крилете си. Той пресипнало мълвеше неразбираеми думи, докато обсипваше шията й с целувки и превръщаше света й в хаос.