Сърцебиенето й се усилваше и от впечатленията през тази нощ. За първи път, откакто се беше омъжила, тя заключи вратата на стаята въпреки забраната на лорд Сакстън. Един по-силен страх я измъчваше: какво щеше да стане, ако Кристофър Сатън намереше пътя към спалнята й и се върнеше, за да довърши това, което беше започнал? Тя беше напълно сигурна, че няма да устои на безмилостните ласки на този сладострастник. Накъдето и да се обърнеше, той беше по петите й и тя имаше чувството, че дори да плава с кораб към най-отдалеченото кътче на света, не след дълго на хоризонта ще се появи фрегатата „Кристина“ и ще я последва със светкавична скорост.
Ирайн затаи дъх, когато долови бавни стъпки да се приближават по коридора. Те се спряха в продължение на няколко минути пред вратата й и след това се отдалечиха към стаята за гости. Тя се страхуваше, защото Кристофър беше останал да спи в Сакстън Хол и сигурно щеше да се опита да влезе в стаята й на зазоряване. В каретата тя беше готова да му се отдаде и сега с уплаха мислеше за намерението му да продължи с прелъстяването й.
Цялото й същество изгаряше в огъня, който той беше запалил в кръвта й. Тя усещаше ръцете му върху тялото си, устните му върху своите, целия му мощен устрем. Не беше успяла да се възпротиви на неговата настойчивост. Той беше я докарал до невероятно състояние на екстаз и знаеше, че отсега нататък тя винаги ще жадува за това шеметно щастие.
От гърдите й се откъсна мъчителен стон и тя побягна от вратата, за да закрачи безцелно из стаята, притиснала с пръсти слепоочията си. В църквата беше произнесла свещената клетва и въпреки че бракът не бе съвсем истински, тя беше длъжна да бъде вярна на съпруга си. Нямаше право да мами мъжа си по такъв долен начин, още повече че той също я желаеше, а тя се беше отдръпнала от него и дори напълно му беше отказала. Ако той дойдеше сега, би разбрал всичко и какво щеше да му каже тя тогава? Че почти се беше отдала на друг мъж?
Тя се разтрепери ужасно. Чувствата й бяха разтерзани на хиляди парченца и не можеше да намери покой в дълбините на душата си. Това, което желаеше сърцето й, стоеше срещу всичко, което тя считаше достойно за уважение. И все пак можеше ли да стане жена на лорд Сакстън не само по име, но и в действителност? Да му се отдаде? Никога!
Ирайн спря до голямото кресло, на което толкова често сядаше лордът, и положи треперещата си ръка на облегалката. Спомни си колко изненадана бе, когато го докосна за пръв път. Очакваше силно чувство на отвращение и се учуди, че не стана така. Тялото на съпруга й не беше уродливо. Под пръстите си тя бе усетила топлина, пулсиращ живот, стегнати и здрави мускули.
Трябваше да се успокои по някакъв начин, преди да се появи пред очите на мъжа си. Той не биваше да вижда треската на страстта по бузите й и пламъка на желанието в очите й. Как се страхуваше да не стане причина за конфликт между двамата мъже! Всеки от тях беше в състояние да победи другия, но ако единият умреше или бъдеше осакатен, животът й завинаги щеше да бъде белязан от вина и мъка.
В къщата цареше тишина, която се нарушаваше само от звуците на часовника, които удари два часа. Нито смели стъпки, нито тежко накуцване се приближаваха до вратата й. Не се долавяше тихото подраскване с пръсти и тежкото тропане на бастуна. Постепенно я обзе чувство на облекчение, когато разбра, че нито Кристофър, нито лорд Сакстън имат намерение да идват в стаята й.
Тя отми последните следи от балната нощ, облече нощницата и се загърна в пеньоара. И двете дрехи бяха направени от обичайния прозрачен плат, с много басти и волани. Те трудно биха минали за модерни, но бяха типични за облеклата, които избираше лорд Сакстън. Ирайн се отпусна на табуретката пред тоалетната си масичка и започна бавно да разресва косата си, като за сетен път си припомняше събитията от тази нощ. Хиляди картини изплуваха в съзнанието й: балът, величественият дом на лорд Талбот и неговата настойчивост, подигравателната усмивка на Клаудия… После мислите й закръжиха около Кристофър. Тя си припомни първия път, когато го беше видяла. Тогава толкова се надяваше на някой красив кандидат, че с удоволствие го беше поканила в къщата.
Остави четката и прибра косата си плътно до главата. Дългите къдрици падаха на тъмни вълни по гърба й.
— Наистина ли съм дъщеря на баща си? — прошепна тя. — Нима челото ми прилича на неговото? — Тя се приведе напред и замислено се загледа в огледалото. — Може би очите ми са като неговите, или пък носът? — Приближи свещта, за да може да вижда по-добре лицето си. После повдигна брадичка и обърна профила си, като очерта с пръст линията на пълната си долна устна. — Къде ли се крие приликата? Във външността? — Очите й се разшириха, когато започна да се досеща за нещо страшно. — Не! Вътре! Тук се крие! — Свитият й юмрук докосна гърдите и се притисна до сърцето. Лицето й се изкриви от погнуса. — Аз отказах на съпруга си това, което му обещах със собствената си клетва, и в същото време тая в себе си огромно желание, но то е насочено към друг. Баща ми се посвети на лакомията и картите и ме продаде като животно, да продаде ме за своя изгода. Точно като него! Във вените ми тече кръвта на баща ми!