Тя се вкопчи в тази сигурност, докато нежностите му ставаха все по-смели и той откриваше тайните на тялото й с умението на опитен любовник. Ирайн беше изненадана, защото бе очаквала по-скоро жадно нетърпение и грубо незнание. Но той беше нежен… безкрайно нежен. Бавно и предпазливо ръката му изследваше всеки сантиметър от тялото й, сякаш се наслаждаваше на това, което намираше, а тя тръпнеше и при най-лекото му докосване.
Той легна между бедрата й и тя тежко пое дъх, когато горещият му меч прониза кадифената й мекота. Изпита внезапна, съвсем кратка болка, когато съпротивляващата се плът поддаде на нарастващия натиск. Неговата мъжественост проникна дълбоко в нея и Ирайн прехапа устни, за да не изкрещи. После зарови лице в шията му. Ноктите й се забиха в гърба му, но той сякаш нищо не усещаше, докато устните му галеха страните и челото й. Дъхът му звучеше дрезгаво и пресипнало до ухото й и тя можеше да усети с голата си гръд силното биене на сърцето му. Той започна да се движи безкрайно внимателно, отначало много бавно, докато острата, пронизваща болка взе да изчезва. Гъстите косми на гръдта му дразнеха нежните й розови зърна. Тя започна да отвръща на движенията на бедрата му и шеметната страст на двама им ги отнесе в неимоверни висини. Отново и отново повтарящото се щастие, което беше преживяла преди миг, я караше да извива тялото си и да пресреща неговото. Те се сляха в зашеметяващ полет, който ги носеше заедно, докато самото небе не ги обгърна в опиянение. Ирайн не можеше да си поеме дъх, искаше още и той й го даваше. Беше онова взаимно изпълване, когато всеки мускул тръпнеше от възбуда и те се съединяваха с всяка своя частица в щастливо цялостно същество.
Приглушен вик се откъсна от устните на Ирайн, когато около нея се разпръсна блажената вълна, люлееща я в пулсиращите води на забравата. Полека-лека те се върнаха на земята, изнурени, но радостни и успокоени от съединяването на телата си.
Когато страстта отшумя в Ирайн, тя плътно се притисна до мъжа си, сигурна, че Стюарт Сакстън не е една празна обвивка, а мъж с необикновен опит и смелост. Също като къщата, макар и обгорена и почерняла отвън, той носеше в себе си безценни неща, които го издигаха над всеки друг мъж. Ръката й галеше меката козина по гърдите му и несъзнателно се спусна към кривия крак, който той предпазливо държеше далеч от нея. Но отново спря насред път, когато пръстите му обхванаха тънката й китка като ласкав обръч от стомана.
— Мисли за това, което имаш, Ирайн — предупреди я тихият му, нежен глас. — Това е всичко, което мога да ти дам на този свят. Недей да търсиш непостижимото.
Ирайн понечи да му възрази, но пръстите му докоснаха устните й и я накараха да замълчи.
— Ти може би искаш да тръгваш, любима, но аз не съм готов още да те пусна. — Той се пресегна, за да я завие грижливо с одеялото. — Искам да те усещам в прегръдките си и да знам, че спиш до мене, когато се събудя призори. Ще останеш ли?
— Да, милорд! — Тя се притисна плътно до него, но дълбокият му приглушен смях я накара да се отдръпне малко назад, за да погледне очите му, които под копринената кърпа бяха само две тъмни сенки. — Защо се смеете?
— Наистина ли се случва това? Ти да спиш в прегръдките ми!
— Предпочитате да си ида? — попита тя, като с една ръка галеше гръдта му.
— Никога! — Той я придърпа в страстна прегръдка към себе си и зарови лице в шията й. — Чакал съм този час цяла вечност — каза той с пресипнал глас. — И дори да бъда прокълнат утре, няма да позволя тази нощ да свърши толкова бързо.
— Прокълнат, милорд? Защо?
— Ще ти обясня по-късно, любима. Сега искам още веднъж да се насладя на щастието, което ми даряваш.
Слънчевата светлина гальовно проникна в съня на Ирайн и очите й се отвориха подобно на пеперуди, когато усети присъствието на някого под балдахина в другата половина на леглото. Голямата, облечена в черно фигура изпълваше отвора, където кадифените завеси бяха дръпнати. Зад него светлината на новия ден обливаше в блясък стаята и може би поради контраста тя виждаше не фигурата на страшилище, а просто мъж с широки рамене, облечен в черно и с кожена маска на лицето. Това, че той й се виждаше така висок и строен, сигурно се дължеше на щастието, преживяно през нощта. Тя усети силния му поглед върху себе си и примигна сънливо с очи.