— Добро утро, милорд — прошепна тя с усмивка, която направи устните й още по-хубави.
— Прекрасно утро, мила моя, и вие го направихте такова — каза той със скърцащ глас.
При това мило подсещане за интимностите на любовта, която бяха споделили, руменина покри бузите й и се разля по шията с цвят на слонова кост. Нощта беше донесла и на двамата необичайни и неочаквани удоволствия, но тя все още беше изпълнена със страх от бъдещето — какво ли щеше да стане с тях?
Ирайн притисна чаршафа до себе си, пое ръката в ръкавица, която той й предложи, и седна, като преметна дългите си крака отстрани на леглото. Лорд Сакстън се наслаждаваше на копринената й кожа, на съблазнителната заобленост на гърдите й. Той протегна ръка и поглади дългите къдрици, които падаха по раменете й. С пръст повтори линията на розовата й шия. Ирайн потърка бузата си в тъмната му ръкавица и той беше удивен от топлото сияние на очите й.
— Вие вече не се страхувате от мен, мадам? — попита той дрезгаво.
Тя постепенно осъзна, че целият й страх от него беше изчезнал. Макар че маската още стоеше като преграда между тях, тя вече не й пречеше и той сигурно щеше да я махне скоро.
— Доволна съм да бъда изцяло ваша жена, милорд — каза тихо тя.
Лорд Сакстън беше удивен от пълното отдаване в думите й, той не намери подходящ отговор. Никога не беше очаквал, че тя ще подари красотата си на такова грозно чудовище, а сега сама премахваше всички прегради между тях. Какво трябваше да си мисли той? Дали тя не обичаше страшилището? Беше ли загубил играта, или може би я беше спечелил?
Ирайн колебливо положи ръка на рамото му.
— Има още много да научим един за друг, но имаме пред себе си цял живот, за да го сторим. Смутена съм, че никога не съм виждала лицето ви и се питам дали не бихте могли да се откажете от…
— Не, не мога. — Той се отвърна от нея и завлачи тежката си обувка по килима. Спря се пред камината и за един дълъг, тъжен миг се загледа в трепкащите пламъци, а после отхвърли глава назад и я раздвижи напред-назад на раменете, сякаш го измъчваше някаква болка. Сега, след като тя му се беше отдала, за него беше още по-тежко да свали маската. Ако тя го намразеше, той щеше да изгуби всичко.
— Тъй като вие ми дадохте време — каза нежно тя и гласът й проникна в мислите му, — и аз ще ви почакам, милорд.
Той се извърна към нея, за да я погледне, и видя една топла усмивка. С мъка овладя желанието си да я вземе в прегръдките си, да се освободи от маската и ръкавиците и да целува тези нежни устни, докато те се разранят под неговите. Но разумът му взе връх и той реши да дочака своя час, за да не изгуби съвършената роза на щастието, която с такъв трепет държеше в ръцете си.
— Трябва да изляза днес предиобед — каза той, като внимателно подбираше думите. — Мистър Сатън ще ви прави компания на закуска. Съмнявам се, че ще се върна, преди той да потегли. Ще ме извините ли пред него, ако обичате?
Ирайн отвърна поглед от безизразната, втренчена маска и усети как отново червенина заля бузите й. Кристофър беше последният човек, когото искаше да види тази сутрин, но тя не можа да намери подходяща причина да отхвърли желанието на мъжа си. Когато се реши да отговори, кимването й беше почти незабележимо.
Само защото икономката беше настояла учтиво, Ирайн се спусна след цяла вечност по стълбите. Тя стоя дълго в банята, като се надяваше, че Кристофър ще изгуби търпение и ще си тръгне, но зад завесите Аги шеташе из спалнята и в чудесно настроение оправяше недокоснатото през нощта легло. Аги и Теси заедно подбраха една утринна рокля, украсена с дантели. Пъргавината на икономката пришпори и Теси, чиито ръце летяха, докато предано разресваше косата на господарката си. Тя светкавично прибра гъстите черни къдрици в прекрасна прическа, която подчертаваше съвършенството на извитата й шия. Най-после Ирайн беше готова да срещне човека, който коренно беше променил живота й.
Въпреки възхитените комплименти на двете жени Ирайн беше напълно неподготвена за среща с Кристофър. Тя отчаяно се надяваше да се почувства най-после сигурна в новата си роля на истинска съпруга, но имаше един мъчителен спомен, който я объркваше. А и това растящо желание да го види! Дори в горещината на любовната нощ, когато земята и небето се сляха в мига на неописуемо щастие, във фантазията й се беше появил неговият прекрасен профил.
Докато слизаше по извитата стълба, тя се поспря, за да възвърне самообладанието си, макар че нищо не можеше да успокои лудото биене на сърцето й. Сякаш беше сляпа за околния свят, мислите й кръжаха единствено около мъжа, който я очакваше в салона. Тя потрепери при представата, че скоро ще се изправи срещу него, а смущението й беше почти същото, както ако снощи беше загубила девствеността си в каретата. Бузите й се изчервиха от срам и не й идваше никаква успокоителна мисъл, която да я освободи от спомена за прегръдките му.