— Наранихте ли се, Кристофър? — попита любезно.
— Ами, мъжкото ми достойнство е доста наранено!
— О, това минава бързо, сър! — изкиска се тя и разстла поли, за да приклекне грациозно на стълбата до него. В очите й танцуваше весело пламъче. — Би трябвало да сте по-внимателен! Ако локва вода е в състояние да ви повали, бих ви посъветвала да не се опитвате да прекосявате океана.
— Не шепа вода ме събори, а острите бодли на една жена, която непрестанно издига прегради на пътя ми.
— Вие смеете да ме обвинявате, след като се втурнахте тук, ревейки като разярен бик? Наистина, Кристофър, трябва да се засрамите. Изплашихте Пейн, а аз за малко щях да получа сърдечен удар заради вас.
— Това е напълно невъзможно, защото сърцето ви е от камък — студено и твърдо.
— Вие просто сте бесен — подигра му се тя, — защото не паднах безчувствена в краката ви.
Лек шум от стъпки на стълбите зад нея накара Ирайн да се изправи. Аги спокойно слизаше към тях, сякаш без да забелязва мрачно-гневния поглед на Кристофър. С кратко извинение тя отмина господарката си. Когато се озова до Кристофър, тя го разгледа внимателно и лукава усмивка блесна в очите й:
— Не сте ли малко стар, за да прекарвате обедната си почивка на пода, сър?
Той стрелна с вдигнати вежди Ирайн, когато, тя сподави кискането си, изправи се от недостойната си поза, след което почисти панталоните за езда и ръкавите си.
— Виждам, че тук няма да намеря съчувствие, затова ви оставям и двете да бъдете на услугите на лорд Сакстън.
— Нима си тръгвате вече, сър? — започна ласкаво Аги. — Та вие дори не сте обядвали. Останете и правете компания на нашата прекрасна господарка.
Кристофър махна с ръка.
— Мисля, че в „При глигана“ ще бъда посрещнат по-любезно.
Ирайн вдигна глава. Мисълта, че той може да потърси утеха и облекчение при Моли, я разгневи и изпълни с люта ревност. Представата, че стройното му, мускулесто тяло може да лежи между бедрата и в ръцете на онази сладострастна жена, така сви сърцето на Ирайн, че почти й прилоша. Не беше по силите й да понесе, той да прегръща друга, въпреки че едва преди няколко часа тя самата се бе отдала на мъжа си. Червенина гореше по страните й, докато в нея бушуваше ужасното раздвоение, и тя гневно изкрещя:
— Тогава вървете! И то веднага! Надявам се само да забравя, че някога сте съществували!
Кристофър я гледаше намръщен, докато Аги се оттегли бързо и дискретно.
— Наистина ли искате това? — попита той. — Да не ме видите никога повече?
— Точно така, мистър Сатън! — Думите се изплъзнаха в горчив бяс, но тя не искаше да ги спре. — Тъкмо това искам!
Тон изруга тихичко, преди да изръмжи:
— Щом желаете това, мадам, ще го имате — точно според волята ви.
Той рязко отвори вратата и се озова с две крачки навън. Когато се чу затръшването, очите на Ирайн се напълниха със сълзи и тя потисна едно ридание, докато се изкачваше по стълбите. В стаята си тя изхлипа и блъсна вратата зад себе си.
Необичайният за Ирайн изблик на гняв накара слугите да се спогледат уплашено, тъй като досега господарката дори не бе смръщвала вежди, камо ли пък да им се скара за нещо. Ако възникнеше някакъв проблем, тя го обсъждаше с тях спокойно, но с несъмнен авторитет. Когато сега се разчу, че е изгонила онзи гост, мистър Сатън, всички бяха удивени. На обяд Пейн й сервира яденето с въпросително изражение на лицето и не се осмели да я подкани да хапне повече. Дори Аги изглеждаше смутена, въпреки че сутринта, след като беше оправила леглото на господаря, настроението й бе превъзходно. Камериерките бяха отпратени без обяснение да свършат нещо в другото крило на къщата. Макар икономката да не им оставяше много свободно време да обсъждат събитията, между прислугата скоро се разпространиха тревожни предположения. Присъствието на мъж като Кристофър Сатън в замъка даваше достатъчно поводи за клюки, особено след като той беше изгонил Пейн от трапезарията. Но всички можеха само да се догаждат какво ли е направил, та така да разгневи лейди Сакстън. Тази напрегната обстановка прогони Ирайн навън и тя излезе да вземе малко въздух отвъд тъмните, безмълвни стени на къщата. Слънцето грееше необичайно ярко, като бързо стопяваше снега, навалял през нощта. Въпреки че между стените от жив плет се бяха образували големи преспи, младата жена успя да различи едрите камъни, които ограждаха малката, подивяла градина между замъка и разрушеното източно крило.