Ирайн се спря на пътя и леденият вятър парна бузите й. Нуждаеше се от този пронизващ полъх, за да може главата й отново да се проясни и за да събере разпокъсаните си мисли. Тя беше отчаяна, че не може да контролира чувствата си и да изгони Кристофър веднъж завинаги от сърцето си. Бореше се да си върне щастието, което беше изживяла с лорд Сакстън, но картините от нощта, прекарана с мъжа й в леглото, постоянно се смесваха със спомените от каретата и разклащаха представите за вярност, които сама си беше изградила. Неизпълнимите копнежи на сърцето се противопоставяха на волята и в душата й имаше само раздвоение и безпокойство.
Тя беше избрала пътя си в живота, пътя на честта. Но това така болезнено нараняваше бедното й сърце! И все пак тя щеше да се подчини на клетвата си. Жребият беше хвърлен. Тя бе съпруга на лорд Сакстън. Беше се отдала.
Ирайн раздразнено ритна едно камъче. То заподскача напред и когато погледът й го последва, откри малко цветно петно близо до сивия зид. То някак странно нарушаваше еднообразната белота на снега. Ирайн се загледа. Там, изгубена във вятъра, трепереше мъничка кървавочервена роза. Храстът беше нисък и хилав и въпреки това беше опазил този единствен цвят, като по чудо разкрил красотата си посред зимата.
Почти със страхопочитание Ирайн обви с пръсти нежния цвят и се приведе ниско, за да вдъхне аромата, който се долавяше сред алените листенца. Тя си спомни за времето, когато още мечтаеше за принца, даряващ любимата си с една-единствена роза, символ на вечна преданост. А после и за легендата, според която роза, намерена през зимата, означава, че си срещнал голямата, истинската любов.
Ирайн внимателно докосна малките листенца и за миг видя пред себе си рицар със сребърен шлем, под чиято блестяща броня гледаше едно, ах, толкова познато лице. В нейните мечти той се сражаваше със съдбата й и в този бой оставаше едничък победител, нейна единствена любов. За миг рицарят се приведе над нея, за да я прегърне, а после изчезна, отвян от студения вятър в градината.
Протяжна, дълбока въздишка като стон се откъсна от устните й. Сърцето й, сякаш притиснато от оловна тежест, се бореше да отхвърли този товар. Но помощ не идваше, сребърният рицар не се появяваше на смрачения хоризонт на нейната душа. Кристофър си беше отишъл и може би никога нямаше да се върне отново.
Лорд Сакстън изрично беше заповядал никой от прислугата да не го чака, ако закъснее. Когато хората му привършеха работата си, можеха да си лягат. Така беше и тази нощ, стаите утихнаха и всички вече спяха. Само няколко свещи разпръскваха тъмнината и в тяхната светлина господарят се разхождаше като призрак из къщата. Възможно най-тихо той се изкачи по стълбите и се запъти по коридора към стаята на Ирайн.
Предпазливо открехна вратата, подпря се на рамката и жадно се взря в жената на леглото. По тихото, забавено дишане той позна, че тя спи дълбоко. Ирайн лежеше на една страна, с лице към камината, пъхнала по детски ръка под възглавницата. Дългата й коса падаше от ръба на леглото и той знаеше, че когато я вземе в прегръдките си, смолистият водопад ще се излее върху него и ще изпълни сетивата му с вълшебно ухание. Тази гледка го бе преследвала през целия ден — властната женска красота, която разгорещяваше кръвта му повече, отколкото той беше в състояние да понесе.
Внимателно, за да не издаде нито звук, който би разкрил присъствието му, той се приближи към леглото и плътно затвори кадифените завеси, за да стане вътре напълно тъмно. После мина от другата страна и свали маската и ръкавиците си. Скоро се превърна в една тъмна сянка, която изчезна в леглото. Лека въздишка се откъсна от устните на Ирайн, когато се притисна до гърба й. Той дълбоко вдъхна аромата на косата й и отстрани копринените къдрици, за да целуне крехкия й врат. Ръката му търсеше под нощницата пътя към женствената й нежност.
Витаейки между сън и действителност, Ирайн се притисна към търсещата ръка, докато на ръба на съзнанието й святкаха неопределено сивозелени очи. Опиянението замъгли мислите й, докато топлината на стегнатото му тяло проникваше през нощницата й. Тя легна до него и шепотът му изпълни мислите й.