— Не мога вече да се отделя от вас. — Той нежно докосна рамото й с устни. — Мисълта за вас кара сърцето ми да бие по-бързо и събужда в мен желанието да утоля копнежа си или да стена от болка под неговата тежест. Вие ме оковахте, Ирайн. Чудовището е ваш слуга.
Нощницата полетя през главата й и без звук падна на пода. Ирайн мигом се събуди, когато той я притегли към голата си, корава горещина и тя усети мъжа, който, възбуден докрай, се притискаше в хладината на задните й части. От милувките му гърдите й пламнаха, бавното, спокойно галене на нежните им връхчета опъна струните на желанието й и възбудата стана нетърпима. Тялото й се топеше в притома. Нежните му ръце следваха извивките на бедрата й, сърцето й запърха под горещите му ласки. От устните й се откъсна гърлен стон, когато той стана по-смел и решен да проникне в най-скритите дълбини на нейната женственост. Сетивата й трепереха, докато го очакваше възбудена. Тя се стапяше в топлината му, извиваше глава назад, когато зъбите му се впиваха в нежния й гръб. Той я обърна към себе си и дъхът на Ирайн секна, когато езикът му се плъзна по едната й гръд и разтрепери цялото й тяло. Целувките му се плъзгаха все по-надолу, милваха кръста и корема й и оставяха след себе си гореща пътека, чийто огън заплашваше да я изпепели напълно. Тя лежеше, искаща и готова, когато той най-сетне се надигна над нея в тъмнината. Посрещна го с разтворени крака и изохка, когато неговият огън внезапно проникна в нея. Ръцете й обгърнаха врата му и потърсиха белега, който й, помогна да забрави Кристофър. С равномерни движения бедрата му удряха нейните, бавно и мощно, тя поемаше пламтящия му меч изцяло в себе си и отново се отдръпваше, докато накрая всичко се превърна в сладко, вълнуващо мъчение. С пламенна готовност тя повдигаше бедрата си срещу него и сивозелените му очи просветнаха, когато ръката й се плъзна по твърдите, мускулести ябълки на задните му части. В сънищата й святкащите очи блестяха триумфално, но отдавна се беше отказала да се отдава на празни мечти и се стремеше да не мисли за картините, които рисуваше фантазията й в тъмнината.
В нежното, тлеещо оттегляне на страстта Ирайн беше изпълнена със задоволство, че може да се сгуши в топлината на едрото мъжко тяло, което лежеше плътно притиснато до нея. Той се беше обърнал на една страна, с присвити колене, но отдалечил настрана десния си крак от копринено нежните крайници, които почиваха на бедрата му. Единственият звук, който нарушаваше тишината, беше звънът на далечен часовник. Тежките завеси на леглото не допускаха и най-малката светлинка, те обгръщаха двамата в уютен мрак. И все пак Ирайн беше измъчвана от видението на фино изваян профил и топли сивозелени очи.
— Вие сте пили — промърмори тя нежно.
— Да — отвърна той с пресипнал шепот и целуна челото й. — Пих виното на копнежа по вас.
Тя се засмя в тъмнината:
— Копнежът ви има дъх на силен алкохол.
— Той не намалява от чаша-две. Напротив, питието го прави само по-силен и изостря сетивата ми.
— Защо не се прибрахте? Чаках ви.
Мрачен смях последва думите й:
— О, да, но ако се бях прибрал по светло, щеше да е ужасно.
— Не ви разбирам — отвърна объркано тя.
— Аз съм пленник на тъмнината, Ирайн. Мога да идвам при вас само когато нощта прикрива лицето ми, и въпреки това в мен расте копнежът да ви прегърна, когато слънцето е високо в небето и ви виждам поруменяла от страстта. Адската ми съдба е да бъда винаги нощен звяр.
Малко по-късно Ирайн се стресна от необичайното за нея присъствие на мъж в леглото. Дълбокото равномерно дишане на съпруга й я увери, че той спи. Съвсем леко, като прашец, носен от вятъра, ръката й се плъзна по хълбока му, докато усети гладък, подут белег, какъвто би могъл да остави огън. Тя не знаеше докъде се простира той, но откритието й отне смелостта да продължава търсенето по-нататък. Тя отдръпна ръка, леко потръпна и се запита дали някога ще може да преодолее притесненията си.
Седмица след бала богато украсената кола на лорд Талбот спря пред имението Сакстън. Двамата лакеи скочиха от капрата и докато единият бързаше напред, за да задържи конете, другият припряно постави малка стълбичка, преди да отвори вратата. Един крак в обувка със златни закопчалки се подаде и предпазливо докосна стъпалото. Появи се облеченият в разкошен брокат лорд Талбот. Той слезе, огледа се високомерно и преметна през рамо също така пищно украсеното си палто. Лакеят избърза напред, за да потропа с голямата халка по тежката врата, докато лордът тръгна по пътя към кулата. Той носеше пакет, увит в коприна.
Пейн отвори вратата и беше високомерно уведомен за пристигането на лорд Талбот. Лакеят не изглеждаше особено впечатлен от пристигането на негова светлост и го посрещна с обичайното си хладно достойнство. След като пое ръкавиците, тривърхата шапка и тежкото палто, той заведе госта в голямата зала и го помоли да почака там, докато извести господаря за пристигането му.