Лорд Сакстън отговори на въпроса, като се обърна настрана:
— Те избягаха с нея.
— Вероятно вие сте първородният, щом носите титлата — отвърна Талбот. — Но какво стана с по-младия? Жив ли е още?
Засенчените очи се плъзнаха по госта.
— Предполагам, че се намира в най-добро здраве. По-късно ще имате възможност да застанете лице в лице с него.
Нейджъл Талбот се насили да кимне:
— Сигурно. Много бих се радвал.
Лорд Сакстън посочи с ръка документите:
— Говорехме за арендата, която сте събирали. Ако това тук са сметките, ще ги прегледам, когато имам време.
Талбот сякаш не изпитваше желание да му ги предостави.
— Имаше и някои разходи, трябва да подчертая още веднъж.
— Безспорно ще се наложи да ви задам много въпроси, когато прегледам сметките ви. Моят управител е водил собствена счетоводна книга и е записвал точно сумите, които арендаторите твърдят, че са изплащали. Ще ми бъде интересно да видя доколко съвпадат двете книги. Не се случва често кралски указ да упълномощи един лорд да събира арендата на друг лорд. Ако все още притежавате този документ от краля, бих желал да прегледам печатите и подписите. Управителят ми не е виждал подобен пергамент и затова ще бъде от полза, ако знаем имената на мъжете, които са го изготвили. — Лорд Сакстън протегна ръка в очакване. — Счетоводната книга, моля.
Ирайн установи, че лорд Талбот се бореше със себе си, за да успокои играещите мускули на лицето си. Той очевидно беше разстроен, но домакинът не му остави никакъв друг изход. Ноздрите му се свиха и ъгълчетата на устата му се отпуснаха надолу, когато с нежелание предаде книгата.
— Ще имам предвид, че са изразходвани пари за защитата на моите земи — рече лорд Сакстън, като бутна книгата настрана върху масата. — А ако имам някакви въпроси, вие ще сте първият, към когото ще се обърна. През това време ще изпратя мой човек да вземе от вас кралския указ…
— Аз… той се изгуби. — Лицето на Нейджъл Талбот се изчерви, докато трескаво измисляше оправдание. — След толкова дълго време не можете да очаквате, че ще си спомням къде е забутан.
— Аз съм търпелив човек — увери го лорд Сакстън почти любезно, въпреки че гласът му беше суров. — Две седмици ще бъдат ли достатъчни, за да го намерите?
Талбот заекна:
— Не съм… съм сигурен.
— Тогава един месец? Да кажем, един месец и после ще видим какво ще излезе от това. След един месец ще изпратя управителя си. Този срок би трябвало да е повече от достатъчен. — Черната ръкавица хвана ръката на госта с почти приятелски жест, когато лорд Сакстън изпращаше суетния лорд до вратата. — Ще мине известно време, докато прегледам сметките, но искам да ви уверя, че домът ни е отворен за гости, особено ако някой ден вие и чаровната ви дъщеря минавате оттук. Беше много мило от ваша страна, че приехте поканата ми, и бъдете сигурен, че ще съм много внимателен, когато преценявам какво сте сторили за моя имот. Аз съм на ваше разположение, когато пожелаете… с изключение на идущия петък, тъй като ще пътувам за Карлайл по работа.
Лорд Талбот беше толкова смутен от категоричността на домакина, че не се осмели да направи никакво възражение. В преддверието той пое връхната си дреха и напусна къщата със сковано кимване за сбогом. Лорд Сакстън се усмихна зад маската си, докато гледаше след отдалечаващата се кола. Той почти изпита съчувствие към всички, които живееха под покрива на Талбот, защото следващите дни със сигурност нямаше да бъдат приятни за тях.
— Стюарт?
При въпросителния зов на жена си той обърна глава и се заслуша в равномерното потракване на токчетата й, докато тя се приближаваше към него.
— Да, мила?
Изразът на лицето й показваше объркване.
— Защо никога не сте ми казвали, че имате по-млад брат?
Той пое ръката й в своята.
— Бихте се уплашили, мила, ако научехте всички тайни на рода Сакстън. Колкото по-малко знаете, толкова по-добре.
— Значи криете нещо от мен — възмути се тя.
— Когато му дойде времето, мадам, ще узнаете всичко за мене и за семейството ми. Дотогава ви моля да ми имате доверие.
— Играта, която играете с лорд Талбот, е опасна — отвърна му тя. — Карате ме да се страхувам, когато така открито предизвиквате този човек.
Зад маската прозвуча скърцащ смях.
— Просто му предлагам тлъст кокал, който да глозга. Това е най-добрият начин да разбера дали наистина е овца, или е вълк в овча кожа.