Потънал в дълбок размисъл, Кристофър замълча за миг, като крачеше нагоре-надолу и после продължи историята.
— Има обаче и други, които казват, че не са били банди от севера, а мъже с английска кръв, които мразели всичко шотландско и завиждали на щастието и мощта на лорда. Както и да е, те го убили и нападнали къщата, за да убият възможните свидетели на престъплението. Невъоръжените прислужници избягали, а Мери Сатън се скрила тук, в този проход, преди да избяга с двамата си сина.
— И какво е станало с тях? — спокойно попита Ирайн.
Той се поколеба, преди да отговори. Наля си от една кана вода, пи и сетне продължи:
— Лордът притежавал малка къща в южната част на Уелс и Мери предполагала, че момчетата ще могат да живеят там в сигурност известно време. Минали няколко месеца и бил направен неуспешен опит да бъдат отвлечени и убити двамата й сина. Тогава тя взела семейството си и това, което й било останало от имуществото, и се преместила другаде, без да споменава нито думичка за произхода си. Когато синовете пораснали, обстоятелствата не позволили на по-големия да се върне незабавно. Но при първа възможност той подал молба в кралския съд титлите и имението на фамилията да бъдат прехвърлени на негово име. Заедно със спомените си и с едно прилично състояние той се върнал в Сакстън Хол, за да поеме наследството.
— И някой се опитал да го убие? — Ирайн го погледна въпросително. — Нима е възможно същите хора, които са убили стария лорд, да са запалили и къщата, Кристофър? Та първото убийство е било толкова отдавна. Ако някои от тях е още жив, то омразата би трябвало вече да е изтляла.
— Омраза. Алчност. Ревност. Кой може да каже дали чувствата се усилват или отслабват с времето? Но този лорд Сакстън си е поставил за цел да разбере кои са виновниците, независимо дали вече се пържат в ада или не. — Изразът на лицето му накара Ирайн да потрепери, но той незабавно се отвърна от нея.
— Рано или късно трябва да има справедливост — промърмори тя.
Той се съгласи и кимна.
— Смятам, че и Мери Сакстън е стигнала до това заключение. Тя изгуби твърде много, за да понася повече тази неизвестност.
— Бих се радвала да се запозная някой ден с нея.
— Ще го сторите с Божията помощ. — Той хвана ръката й и целуна студените й пръсти. След това вдигна глава и я погледна в очите.
За един миг Ирайн усети, че времето спира. Тя не беше способна да откъсне очи от него. Той сякаш искаше да проникне в душата й и тя отново почувства опияняващата му близост. С мъка се освободи от хипнотизиращото въздействие на погледа му и прошепна смутено:
— Ще е по-добре, ако се върна горе. И бездруго ме нямаше твърде дълго.
— Мъжът ви би трябвало да се прибере скоро — промърмори той.
Тя го погледна, силно изненадана.
— Откъде знаете?
— На няколко мили оттук изпреварих колата му. И ако междувременно не е намерил друга обожателка, предполагам, че ще иска час по-скоро да се върне при вас. — Усмивката му беше лукава: — Поне такова би било моето желание, ако бях ваш съпруг.
Топлотата на гласа му я развълнува и докато вдигаше свещта, ръката й затрепери.
— Бихте ли я запалили отново. Трябва ми, за да намеря обратния път.
Той подмина молбата й и откачи фенера от стената.
— Ще ви придружа догоре.
— Не е необходимо — побърза да каже тя.
— Никога не бих си простил, ако нещо ви се случи — отвърна спокойно той.
После вдигна високо фенера, който осветяваше пътя пред тях, и зачака развеселено и търпеливо тя да тръгне пред него. Ирайн видя поканата в очите му и въздъхна измъчено. Не можеше да не приеме хвърлената ръкавица, защото иначе щеше да стане жертва на подигравките му. Против волята си тя пое предизвикателството, здраво се загърна в огромното палто и тръгна по дългия проход. Вече бяха минали известно разстояние след завоя, когато от тъмнината се разнесе шум, придружен от продължително квичене. Ирайн бързо отстъпи с приглушен писък. Тя изпитваше непреодолимо отвращение от плъхове. В следващия миг токът на обувката й се закачи на един камък. Тя си изкълчи крака и политна, но преди още болезненият вик да се изплъзне от устните й, ръцете на Кристофър я подхванаха и той използва възможността да я притисне здраво към себе си.