Ирайн се опита да го отблъсне, объркана от неудобната ситуация. Бюстът й се притискаше до гърдите му, бедрата им се допираха и тя осезателно чувстваше твърдостта на неговата мъжественост. В желанието си да се освободи от него колкото се може по-бързо тя постави крак на пода, но когато понечи да стъпи на другия, лицето й се изкриви в болезнена гримаса. Кристофър забеляза реакцията й. Без да иска позволение, той свали палтото от раменете й, подаде й фенера и я вдигна на ръце.
— Не можете да ме носите догоре! — запротестира тя. — Какво ще стане, ако някой ни види?
Очите му светеха, когато срещнаха учудения й поглед.
— Постепенно започвам да разбирам, мадам, че сте загрижена повече за благоприличието и честта, отколкото за самата себе си. Слугите сега са по леглата си и спят.
— Ами ако дойде Стюарт? — попита тя. — Вие току-що казахте, че всеки момент трябва да пристигне.
Кристофър се засмя.
— Да го срещна сега би било доста интересно. Може би дори ще ме извика на дуел, за да защити честта ви. — Той я погледна и вдигна едната си вежда. — Бихте ли съжалявали, ако ме рани?
— Не ви ли е ясно, че това е напълно възможно? — попита ядосано тя.
— Не се вълнувайте, мила моя — погали я той с усмивка. — Веднага щом чуя, че идва, ще избягам и какъвто е бавноподвижен, няма да успее да ме хване. — Той я притисна още по-силно до гърдите си и усмихнато посрещна яростния й поглед. — Прекрасно е да ви усещам в ръцете си.
— Стойте настрана, сър — скастри го строго тя и почти не обърна внимание на замирането на сърцето си.
— Опитвам се, скъпа. Наистина се старая.
Тя внимателно обви ръка около врата му и се отпусна на гърдите му, докато държеше фенера, който им осветяваше пътя. Мълчаливо се изкачиха по стълбите и въпреки че тя беше отвърнала погледа си, усещаше очите му върху себе си. Малко по-късно се озоваха в коридора, който извеждаше към страничното крило, и той уверено закрачи към спалнята й.
Ирайн не пропускаше нищо и се сети за нощта, когато той беше чакал пред вратата й.
— Изглежда, че добре познавате къщата. Дори и пътя към моите покои.
— Знам къде са стаите на лорда, а също че и вие ги ползвате — отвърна той и я погледна.
— Страхувам се, че повече никога няма да се чувствам сигурна в тази къща — отговори тя. Трябваше да прозвучи саркастично, но не беше много далече от истината.
Той я погледна с дяволита усмивка.
— Никога не бих се осмелил да ви досаждам, милейди.
— Твърде често съм била принудена да се отбранявам, за да повярвам на това — обясни тя.
Той се спря пред незаключената врата, натисна дръжката й с рамо отвори едното крило. Когато я внесе вътре, той спря до масата и я почака да остави там фенера. После продължи към леглото.
— Аз съм нормален мъж — каза той. — Нима можете да ме вините, че се възхищавам на жена с такава необикновена красота?
Завесите бяха дръпнати настрана и той бавно я положи на меките възглавници. Погледът му търсеше блестящите като аметист дълбини на очите й и откри в тях страх и напрегната вътрешна борба. Това го накара да се въздържи, въпреки че изгаряше от желание да й покаже всичко, което го вълнуваше. Беше изпълнен от неудържим порив да я целуне страстно и да утоли нетърпението си, докато слабата светлина на фенера осветяваше сините вирчета на очите пред него. Но щеше да изгуби твърде много, ако действаше неразумно, и той не искаше да рискува.
Кристофър галантно поднесе връхчетата на пръстите й към устните си и ги целуна нежно. После пъргаво се обърна, взе фенера и бързо напусна стаята. На Ирайн й беше необходимо доста време, докато треперещото й тяло се успокои и тя можа да се отпусне уморено на възглавниците.
Според ударите на часовника трябваше да е минал около половин час, когато Ирайн долови провлечените стъпки на лорд Сакстън в салона. Тя погледна към вратата, когато там се появи черната му сянка, и се учуди на чувството за вина, което я обзе изведнъж. Не искаше да допусне мисълта, че някой ден би се поддала на упоритите ухажвания на Сатън. И все пак в приканващия жест, с който посочи леглото до себе си, прозираше някакво объркване. Той приседна, тя се вдигна на колене, прегърна го и положи буза на рамото му.