— Ще ми се сърдите ли, ако ви кажа, че намерих вратата за прохода в мазето? — прошепна тя.
Маскираното му лице се обърна настрана, сякаш думите й го изненадаха.
— Мога само да ви помоля за дискретност, мадам. Ще бъде лошо, ако някой разбере.
— Ще пазя тайната до гроб, милорд.
— Вие сте вярна жена, моя Ирайн. Със сигурност по-добра, отколкото заслужавам.
— Ще дойдете ли сега в леглото? — попита приканващо тя, за да прогони пресния спомен за изгарящите погледи на Кристофър.
— Да, мила. Нека само изгася свещите.
— Не може ли да ги оставите да горят, за да ви опозная по-добре? — Ако светлините горяха, сигурно нямаше да я преследва лицето на другия мъж. Постепенно тя започваше да се страхува повече от собствените си видения, отколкото от това, което мъжът й криеше под маската.
— Всичко с времето си, сладка моя. И този ден ще дойде.
Много по-късно тя лежеше на гръдта му, задоволена и изтощена, но и по-раздвоена, отколкото можеше да си признае. Образът на Кристофър Сатън се натрапваше все повече в съзнанието й и я измъчваше, докато мъжът и я прегръщаше. Това, че дори в тези нощни мигове на доверие тя не можеше напълно да се отърве от мисълта за него, я плашеше.
— Стюарт?
— Да, мила? — разнесе се дрезгав шепот от тъмнината.
— Утре ще дойде Фарел, а вие му обещахте да го обучавате на стрелба с пистолет. Имате ли нещо против да научите и мене?
Мъжът и се опита да отклони молбата с въпрос.
— Но за какво ви е това, мила моя?
— Много бих искала да се науча да стрелям… за всеки случай, ако някой поиска да ви отвлече насила. Искам да съм способна да ви защитя.
— Ако това е вашето желание, мадам, то със сигурност няма да навреди. Поне ще можете да се защитавате, ако нещо ви се случи.
— Ще се науча ли да стрелям добре като вас? — попита въодушевено тя.
Силен смях отекна сред кадифените завеси на леглото.
— И някой ден, когато вече няма да можете да ме понасяте, ще ме погледнете през дулото на пистолета си? — Той направи пауза, но му стана ясно, че намеренията й са сериозни. — Това изкуство, мадам, се научава само чрез дългогодишен труд и горчивата нужда да можеш да защитиш живота си. Аз мога да ви науча единствено как да си служите с пистолет и как да се грижите за него. Всичко останало трябва да свърши времето. — Той нежно целуна шията й. — Както при любовта: можеш да спечелиш само след упорити усилия.
През следващите дни ушите на Ирайн почти постоянно пищяха от силните изстрели. Ръцете и раменете я боляха от тежестта и отката на пистолетите. Всяка сутрин и следобед тя се упражняваше да зарежда, да се прицелва и да стреля, Фарел не напредваше по-бързо от нея, тъй като трябваше да си служи само с лявата ръка. Ирайн учеше упорито, но й беше трудно да се прицели така, че да улучва мишената. Едва когато лорд Сакстън заставаше зад нея и подкрепяше раменете й, тя постепенно започна да схваща как да си служи с оръжието, за да се прицелва точно, и колко беше важно да има здрава опора, когато натиска спусъка.
Към края на третата седмица куршумите й вече попадаха доста близо до целта, Фарел се беше върнал предишния понеделник в Маубъри, така че следващите дни тя можеше да се наслаждава на цялото внимание на съпруга си. Едната му ръка обхващаше талията й, докато й помагаше да се прицели, а отзад усещаше тялото му, докато ръката му подкрепяше нейната. Този плътен допир показваше повече от всичко удоволствието, което изпитваше той от нея, а и тя не чувстваше вече нито страх, нито вътрешна съпротива, когато силните му ръце я милваха. Само натрапчивият образ в душата й не можеше да се махне и да я остави на мира.
С течение на времето любопитството й към тайния проход растеше. Обяснението на Кристофър не я задоволи. В дните, след като го откри, тя постоянно мислеше, че Кристофър й беше разказал само кратък откъс от семейната история и беше избягнал въпросите за сегашното предназначение на прохода. Когато се опита да научи за това от лорд Сакстън, той само повдигна рамене и я увери, че скоро ще узнае повече.
Един ден той беше излязъл някъде, а прислугата беше заета в друга част на къщата, когато мисълта за тайния проход пак я отведе в библиотеката. Този път се беше приготвила по-добре: носеше фенер и един дебел шал. Бързо се промъкна през вратата-рафт и затвори тайния отвор след себе си.