Ирайн откъсна поглед от великолепното животно и огледа обграденото от храстите място. Имаше две отделни конюшни, свързани помежду си с проход. До къщата се намираха шест отделения, две от които бяха свързани с всяка от конюшните. Четири грижливо подбрани коня стояха в по-малките отделения, докато по-голямото отделение и конюшнята срещу тази на Сарацин бяха празни.
Челото на Ирайн се напрегна в размисъл. Макар да беше обиколила земите на мъжа си, до днес не бе имала никаква представа за съществуването на тази къща. Бънди сякаш я познаваше добре, както и животните, които бяха държани тук.
Ирайн се отдръпна от храсталака и се спусна към рекичката. Тъй като не се съмняваше във верността на Бънди, нямаше нужда да се тревожи за него. Лорд Сакстън със сигурност знаеше за това място, а тя искаше да се увери, че всичко, което вършеха той и Кристофър Сатън, беше в рамките на закона.
Трябваше й известно време, за да намери отвора към тайния проход. Два пъти се връща по следите си, докато разпозна храстите, които криеха входа. Малко след това вече беше в спалнята си и съблече мръсната рокля. После облече друга и когато след един час й съобщиха, че каретата на мъжа й приближава към къщи, тя отиде да го посрещне. Застана пред кулата и наблюдаваше как се приближава колата с четирите коня. Колкото по-близо идваха, толкова по-голямо ставаше учудването й: плавно движещите се пред каретата коне много приличаха на тези, които беше видяла пред къщата. Въпреки че не беше огледала внимателно колата зад ъгъла, стори й се, че и тя много прилича на тази.
Погледът на Ирайн се вдигна към кочияша и изведнъж тръпки полазиха по гърба й, защото на капрата седеше Бънди. Мислите в главата й съвсем се оплетоха. Тя търсеше логично обяснение, но не можеше да го намери. Лорд Сакстън беше отсъствал целия следобед. Как тогава беше възможно Бънди да е заедно с него?
Усмивката, която беше приготвила за мъжа си, изчезна и тя беше толкова объркана, че очите й помръкнаха. Тъй като знаеше, че щеше да й бъде много трудно да издържи погледа му зад дупките на маската, тя се извърна, щом лордът приближи. Остави го да сложи ръката си на талията й. Едва ли беше възможно да има тайна любовница, но все пак нещо не беше наред. Отделните парчета не си пасваха добре и тя можеше само да се чуди на странната история, в която бяха заплетени той, Бънди и Кристофър Сатън.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
В Сакстън Хол даваха празненство, за да повикат нежните пролетни ветрове. Празник на радостта, на хубавото хапване, на танците. Без разлика дали господар или господарка, слуга или фермер — всички бяха радостни и безгрижни. В същото време се провеждаше един вид годишен панаир, на който селяните можеха да продават или да разменят стоките, които бяха изработили през зимата. Простички сергии и бараки изникваха до украсени павилиони и палатки, където се излагаха стоките. Вълнени изделия, дантели и най-различни други неща можеха да се купят там много изгодно.
Всички се надяваха на хубаво време, защото никакъв облак не биваше да помрачава такъв празник — и то наистина беше хубаво. Слънцето правеше усмивките още по-топли, смеха — по-гръмък. Похабени от работа, мазолести ръце пляскаха весело, докато пъргави танцьори се люлееха в такта на музиката. На места пред сергиите се образуваха малки групи, които разглеждаха предлаганите стоки. За няколко пенита жонгльори и акробати показваха изкуството си, смешници в костюми на рицари от стари времена яздеха дървени коне и забавляваха хората с грубичките си шеги.
Лорд Сакстън и жена му наблюдаваха пъстрата тълпа. Те се спираха от време на време, за да разгледат някоя стока, да послушат музикантите или да погледат танцуващите. Тълпата им правеше място, за да се затвори веднага след тях, но където и да се спираха, шумната веселба поутихваше, селяните застиваха с полуизпитите си халби в ръка и неприкрито зяпаха страховитата външност на лорда. Децата бързо потърсваха закрила зад полите на майките си и предпазливо надничаха, когато страшилището с неподвижна маска и зловеща походка се приближеше. Въпреки че арендаторите говореха за него с уважение, най-честата тема на тези разговори бяха ужасите, които се криеха под маската, и смелостта на жена му, която нощ подир нощ трябва да търпи образа на чудовището. Преувеличени истории за това, как той обърнал в бягство група разбойници, се носеха сред хората. Разказваше се също, че наказал безмилостно други местни бандити. Но също така лордът беше идвал с управителя си в къщите им да се осведоми за тяхното състояние и беше поискал да му кажат, дали арендата е справедлива или не. След тежките задължения, с които ги беше натоварил лорд Талбот, те бяха изненадани и благодарни, когато Сакстън намали сумите, които трябваше да плащат, с повече от половината.