Выбрать главу

След завръщането му новината се беше разпространила светкавично — лордът на Сакстън Хол е отново тук. Надеждата, че ширещата се неправда ще бъде премахната, ставаше все по-голяма. Възроди се ново чувство за справедливост. Нямаше да има вече произволно увеличаване на данъците. Правилата бяха строги, но честни и те можеха да живеят с тях. Нямаше вече непредвидими ходове, които ги разсипваха, нямаше алчни ръце, които да искат подкуп. И всички по някакъв начин бяха доволни от новия ред.

В много отношения лорд Сакстън беше престанал да е за тях непознато чудовище. Бяха го признали за господар и той се радваше на всеобщо уважение. Никой не вярваше на измислиците, че нощем лети като огромен прилеп. За тях той наистина беше станал почти герой и те приемаха като обида, ако някой го критикуваше несправедливо.

Но при цялата им вярност и уважение нищо не беше стопило толкова бързо недоверието им, колкото дамата до него. Те вече не си спомняха, че преди време Ирайн е била една от тях и са я срещали на пазара. Сега я познаваха само като господарката на Сакстън Хол и приветливостта и тихото достойнство, с които тя придружаваше мъжа си, много спомогнаха страховете им да намалеят. Те плахо и безмълвно я наблюдаваха, когато се смееше с него и мило му говореше. Начинът, по който слагаше ръка на рамото му, непринудеността, с която приемаше докосванията му, и доверчивият шепот между двамата много допринасяха за изчезването на напрежението.

Към това се прибавяше и фактът, че Ирайн беше приятна и милостива господарка. С доволни усмивки майките наблюдаваха как тя гали някое дете и после се навежда, за да целуне друго. Тя раздаваше лакомства на сирачетата и често се спираше, за да привика най-малките при себе си. Жените с голямо вълнение наблюдаваха как прегръщаше някое бебе и го притискаше към гърдите си. По-късно си разказваха, че лордът се радвал на смеха на децата и им подавал по един пръст от кожената си ръкавица, за да си поиграят.

Когато денят клонеше към своя край, първоначалната плахост отстъпи място на веселото доволство. Макар и сегашният лорд да изглеждаше като роден в ада, а не само като преминал през него, арендаторите знаеха, че са по-добре от всякога с господар като него и с хубавата му жена за господарка. Някои се почувстваха по-уверени в това убеждение, когато кметът на Маубъри реши да придружи сина си при едно от посещенията му в Сакстън Хол. Младият Флеминг искаше да участва в състезание по стрелба, а по-старият се въртеше само около масите за хазартни игри. А те бяха за всеки вкус — от скриването на камъче под три чаши до малка игра на карти. Залаганията бяха в дребни монети, тъй като арендаторите, не можеха да си позволят повече, преди да спечелят достатъчно през лятото. Въпреки това Ейвъри много внимаваше да не попадне в полезрението на домакина, докато играеше.

След известно време кметът дотолкова беше обхванат от своята страст, че изобщо не забеляза как дъщеря му го наблюдаваше отблизо с изпитателен поглед. Изненада се, когато тя го повика. Той припряно мушна печалбата си в джоба, за да я скрие от нея. След това се сбогува с малката групичка мъже и уверено се запъти към дъщеря си, сякаш никога не му бе идвало на ум, че при играта може и да се послъгва мъничко.

Ирайн леко наклони глава, докато го гледаше хладно:

— Надявам се, татко, не сте забравили, че сте гост тук и фактът, че сте роднина на господаря, не ви дава никакви привилегии.

Ейвъри се наду и започна да ръкомаха като развълнуван пуяк.

— Какво искаш да кажеш, момиче? Да не би да смяташ, че не мога да се държа на положение? Стоя тук пред теб, почти в края на дългия си живот, а ти искаш да ме поучаваш. Какво си въобразяваш! Аз съм общувал с херцози, графове и лордове, много по-знатни от твоя лорд Сакстън. А сега трябвало да внимавам дали се държа добре с някакви глупави селяни. Да те вземат дяволите!

— Дяволите ще вземат вас — отвърна Ирайн с гневен шепот, — ако сте ограбили хората на мъжа ми. Само да чуя една думичка за това, че и тук сте приложили своите номера, ще се погрижа сянката ви повече да не падне наоколо.

Лицето на Ейвъри стана тъмночервено. Той пристъпи по-близо до нея и процеди през зъби: