Малкото зверче, което беше хванал, веднага привлече цялото му внимание. В отчаяните си опити да се освободи тя дращеше лицето му с нокти и се опитваше да изскубне косата му от главата. Доста трябваше да се потруди, за да се предпази, докато най-после здраво хвана мятащите се ръце, притисна я плътно до земята и задържа лейди Сакстън под тежкото си тяло.
Ирайн беше заловена и прикована по средата на пътя. От схватката косата й се беше разпиляла, а дрехите й се бяха отворили доста предизвикателно. Раздърпаният жакет откриваше голата гръд, която бе притисната до твърдите му гърди. Тънките панталони й позволяваха да чувства все по-усилващия се натиск върху бедрата си. Без да може да помръдне, тя лежеше лице в лице със своя укротител. Въпреки че главата му бе в сянка, нямаше съмнение нито кой е, нито, че й се смее иронично.
— Кристофър! Звяр такъв! Пуснете ме! — Тя гневно се опитваше да се изскубне от него, но това не му правеше никакво впечатление.
Зъбите му светнаха в тъмнината, когато лицето му се озари от широка усмивка.
— Разбира се, че няма да ви пусна, мадам. Трябва за ми се закълнете, че ще сдържате чувствата си. Страхувам се, че иначе красотата ми може да пострада от натрапчивото ви внимание.
— Точно така! И ще бъде съвсем справедливо, сър! — изсъска тя в отговор.
Той въздъхна с престорено разочарование:
— Изключително приятна поза.
— Забелязах това! — отвърна тя хапливо, без да се замисля. После прехапа език, като се надяваше забележката й да не бъде разбрана.
Но той не й достави това удоволствие. Беше осъзнал по какъв начин му въздейства леко облеченото й тяло и отговори, смеейки се:
— Макар и да не се възползвате от моите страстни желания, мадам, не може да се отрече, че те се събуждат много бързо.
— Точно така! — съгласи се подигравателно тя. — От всяка фуста, която се развее покрай вас!
— Готов съм да се закълна, че в момента това, което ме съблазнява, не е фуста! — Той задържа ръцете й с една ръка, а другата прокара по бедрото й и отвърна със замислен глас: — По-скоро прилича на момчешки панталон, при това до коленете. Но как е възможно? Нима съм нападнал някакво конярче?
Това, че Кристофър я опипваше спокойно, сякаш имаше пълното право да го върши, отново разпали гнева на Ирайн.
— Слезте от мене, вие… вие… магаре! — Това беше най-обидната дума, която й хрумна в момента. — Пуснете ме!
— Магаре, казвате? — попита той подигравателно. — Мадам, позволете ми да отбележа, че магаретата съществуват, за да бъдат яздени, а в момента вие сте тази, върху която почива моето тяло. Освен това знам, че жените са създадени, за да носят най-често мъжете си или тяхното семе. Но не бих се осмелил да твърдя, че имате дори и далечна прилика с фигурата или муцуната на това животно.
Тя изскърца със зъби, защото той беше свикнал да подхваща и най-обикновените й забележки и да ги преиначава с хумора си. Не можеше да търпи нито секунда начина, по който я беше възседнал.
— Ще ме оставите ли най-после да стана?!
— Но, разбира се, мила моя. — Кристофър се подчини, сякаш желанието й беше закон за него, помогна й да стане и грижливо започна да изтупва гърба й от прахта.
— Достатъчно! — изкрещя тя. Платът на панталоните дотолкова бе изтънял от времето и многото носене, че не й даваше особена закрила от настойчивостта на ръката му.
Той се изправи, но не погледна очите й. Погледът му беше насочен по-надолу и тя бързо забеляза, че отворената риза откриваше бялата й гръд. Уплашено затаи дъх, загърна широко отворения жакет около тялото си и се опита да го закопчае. Погледът му се плъзна още по-надолу и той изненадано и учудено се загледа в краката й.
— А сега ще ми кажете ли, моля ви се, защо се намирате тук в това странно облекло?
Ирайн ядосано отстъпи назад и продължи да се изтупва, след като беше решила проблема с ризата.
— Има хора — отвърна тя остро, — които нощем нападат жените и се надявах да ги избягна, като се преоблека в мъжки дрехи. Естествено не можех да предположа, че имате навика да се нахвърляте върху безобидни минувачи като побъркан.