Погледът на Кристофър нежно обходи добре оформените й задни части и се възхити как панталонът се опъна, когато тя се наведе, за да вдигне шапката си.
— Вие не минахте просто така, мадам — отбеляза той, — вие ме преследвахте. Защо?
Ирайн рязко се обърна, за да го погледне.
— Точно така! Това е вярно и след всичко, което научих, е нужно някой да ви следва, за да разбере какво зло пак сте намислили.
— Да съм намислил нещо зло? — Гласът му звучеше невинно и изненадано. — Как ви хрумна, че имам нещо лошо на ум?
С широко движение на ръката тя посочи черното му облекло.
— Черен жребец? Черни дрехи? Нощна езда? Изглежда, че имате еднакви навици с призрачния ездач.
Кристофър се засмя иронично.
— Тогава естествено знаете също, че убивам бедните и честни хора, докато спят.
Ирайн остро го погледна в очите.
— Точно това исках да ви попитам. — Тя дълбоко пое въздух, за да успокои гласа си. — Ако вие сте нощният ездач, защо убихте Бен?
Той й отвърна с въпрос:
— Ако бях нощният ездач, защо ще бъда толкова глупав да убивам онзи, който познава враговете ми? Смятате ли, че това е мъдро? Аз наричам това глупост. Но ако принадлежах към онези, за които той говореше, тогава бих имал основателна причина да го приспя завинаги, преди да е разказал историите си.
Ирайн не се задоволи с това, защото в списъка на убитите имаше и други имена.
— Ами Тими Сиърс?
— Той ли? — попита Кристофър. — Крадец! Убиец! — Той повдигна рамене. — Може би дори един от тези, които запалиха Сакстън Хол.
— Вие ли го убихте? — попита тя.
— Ако бях призрачният ездач, щях да съм глупак да убия човек, който донасяше за враговете ми случки, места и имена. Което впрочем също не е много умно, мадам. Мисля, че Тими е направил грешката да разкаже прекалено много на приятелите си. И тъй като те не са светци, са го пратили на по-висш съд.
— А другите убити? — продължи да упорства тя.
— Ако аз бях призрачният ездач, мадам, бих убил само онзи, който иска да отнеме моя живот. Но това не е убийство.
— Вие сте призрачният ездач, нали? — каза убедено тя.
— Мадам, да предположим, че шерифът дойде при вас със същия въпрос, какво ще му отговорите?
Ирайн се вгледа в него и изведнъж се почувства объркана. Тя не беше в състояние да понесе мисълта, че може да го обесят. Тази мисъл така я уплаши, сякаш ставаше въпрос за собствения й живот. Може би дори повече.
— Повярвайте ми, мадам, аз няма да направя признания.
— Да, но вие и не отричате нищо — отвърна тя.
Той се усмихна и невинно разпери ръце.
— Имах да свърша някои работи в селото и тъй като се носят толкова слухове за разбойници, които бродят по тези места, взех някои мерки, за да не ме забележат. И си избрах бърз кон. Какво повече можете да предявите като обвинение срещу мене?
— Няма нужда да си хабите думите, мистър Сатън. Убедена съм, че вие сте този, когото шерифът търси. Все още не разбирам основанията ви, но се надявам те да са честни. — Тя почака, но не получи потвърждение на думите си и й стана ясно, че няма да чуе нищо повече. Докато изтупваше праха от тривърхатата си шапка, Ирайн се огледа за коня си, но не можа да го открие никъде.
— Вие така уплашихте кобилата ми, че тя избяга. Как ще се прибера сега в къщи?
Кристофър вдигна глава и изсвири пронизително. В тишината се дочуха удари на копита и Ирайн се изплаши, когато видя лъскавия черен жребец да препуска към тях. Той галопираше право към нея и тя не знаеше дали ще успее да спре. За по-сигурно пристъпи към Кристофър и колебливо се хвана за ризата му, когато конят се подхлъзна леко пред тях и се закова. Нямаше много доверие в жребците и в техния характер, затова дъхът й секна, когато Сатън я вдигна и я сложи на седлото. Близостта на мъжа зад нея я успокои. Изведнъж усети, че й е приятно да я притиска до топлото си тяло, и не я интересуваше много, че тънките й панталони не й предлагаха сигурна защита.
Тя нахлупи тривърхатата си шапка и тръсна косата си, за да я събере на кок отдолу. Кристофър се закашля престорено силно и тя му хвърли въпросителен поглед през рамо. В ярката лунна светлина видя една лека усмивка.
— Мисля, мадам — покашля се той, полузадушен, — че сте донесла малко прах от пътя. Когато се приберем, и двамата ще се нуждаем от хубава баня.
Ирайн повдигна вежди и усмивката му стана още по-широка.
— В отделни бани, разбира се. Нищо не е толкова далеч от мене, колкото мисълта да опороча девическата ви чистота с гледката на гол мъж.
— Не съм девствена! — изплъзна се от устните на Ирайн и тя веднага се ядоса на съчувствения му смях. Опита да се скрие под шапката, обаче в бързината тя се изплъзна от ръката й и падна на земята.