— Тогава сигурно не бихте имали нищо против да седите с мене в една вана? — попита развеселен той. Приведе се към ухото й и топла тръпка я полази, когато той прошепна: — Намирам, че е много съблазнителна мисъл.
Тя почувства топлина, която едва ли беше предизвикана само от изчервяването й.
— А вие, сър, имате много лоши мисли!
— Съвсем не, мадам — възрази той, — просто малко фантазия. И не виждам нищо лошо, в това.
— Очевидно лесно е… — Тя се спря и потърси по-точен и подигравателен израз от „да тичате по фустите…“
— Лесно е да бъда възбуден? — попита той.
Ирайн преглътна.
— Разбира се, че не!
— Променили сте мнението си? Току-що казахте, че трябва само да ми се мерне някоя пола…
— Много добре знам какво съм казала!
— Изглежда, че този въпрос много ви занимава, мадам.
— Защо ли? — отвърна тя с недвусмислена ирония. Много ясно усещаше с тялото си, че зад нея седи мъж.
— Защото силно ме желаете? — попита той с престорена невинност.
От гняв Ирайн пое дълбоко дъх.
— Аз съм омъжена, сър!
Той въздъхна шумно.
— Значи пак започваме тази песен!
— О, вие, подигравчия такъв! Защо не ме оставите на мира?
— Нима съм ви карал да препускате след мене? — отвърна той.
Тя изстена отчаяно.
— Съжалявам, че го сторих.
— Наранихте ли се? — Той я прегърна по-плътно. — Аз поне не чувствам нищо такова.
— Кристофър, ако не изпитвах такъв страх от коня, щях да ви зашлевя шамар — заплаши го тя.
— Но защо? Просто се осведомих за вашето здраве.
— Защото отново си отпускате ръцете! Престанете с това! — Тя ядосано отблъсна ръката, която удобно се беше настанила на бедрото й. — Никога ли не ви омръзва да играете на съблазнител?
— Това е спорт, който ме стопля и ми дава необходимото вълнение, мадам — каза той и приглушено се изсмя в ухото й.
Ирайн вече беше отворила уста за хаплив отговор, но размисли, защото той сякаш имаше подходящо възражение за всяка нейна забележка. Макар че не й беше лесно, тя прекрати разговора и те продължиха мълчаливо ездата.
Луната сипеше сребърната си светлина над хълмове и долини, а погледът на Кристофър обхващаше друга прекрасна гледка. Все по-често поглеждаше надолу, където постепенно разхлабващият се жакет откриваше нежните бели хълмове и дълбоката долина между тях.
Под някакъв предлог той сложи ръка на бедрото й и промени положението й. Беше изключително доволен от резултата, тъй като сега му се предлагаше още по-добър изглед и се откриваха съблазнителните тъмни полумесеци.
Ирайн беше толкова ядосана от безпомощността си срещу този безсрамен сладострастник, че не обръщаше внимание на облеклото си. Той явно се чувстваше много добре така, притиснат до нея. Но каквито и усилия да полагаше, тя не можеше да го изгони от съзнанието си. Вече се приближаваха към Сакстън Хол, когато Ирайн отново заговори:
— Оставих роклята си в конюшнята — призна му тя. — Трябва да отида още веднъж там и да си я взема.
— Аз ще донеса дрехите ви — предложи той. — Само ми кажете къде точно се намират.
Ирайн всъщност не виждаше основание да се кара с него по този въпрос и му обясни точно къде беше скрила роклята си.
— Оставете ги в прохода, а аз ще си ги взема по-късно.
Не след дълго тя отново беше в стаята си, във вана с топла, благоуханна вода. Аги беше освободила Теси за тази вечер, затова сама остана да оправи леглото. Икономката остави две кофи с топла вода до ваната. Искаше да донесе още няколко кърпи и да се върне, когато Ирайн започне да си мие главата.
Ирайн чу как вратата се затвори след жената и след това като далечно ехо долетяха ударите на часовника, който биеше дванадесет. Тя изненадано се надигна. Струваше й се, че вечерта беше минала светкавично. Лорд Сакстън можеше да се прибере всеки момент и как тогава щеше да му обясни късното си къпане? Трябваше ли да споменава Кристофър? Но тя се страхуваше, че очите й щяха да издадат възхищението, което изпитваше към този мъж.
Тя се разбърза, намокри косата си и я натърка с уханен сапун. В очите й залютяха няколко капки, които се бяха стекли по веждите й. Наплиска с вода в лицето си, за да премахне ужасното парене. Здраво стиснала очи, тя потърси на ръба на ваната пълната кофа, когато чу, че вратата се отваря и затваря наново.
— Аги, ела, моля ти се, и ми помогни — извика тя. — Влезе ми сапун в очите и не мога да открия кофата с вода, за да си изплакна косата.
Дебелият килим в стаята заглуши приближаващите се стъпки и тя усети само, че някой пристъпи до ваната. Кофата бе повдигната и тя се приведе напред и зачака, топлата вода да се стече по косата й. Докато траеше това, тя разстла насапунисаните си къдри под струята. Изля още една кофа, преди да протегне ръка за ленената кърпа, която уви около главата си. С въздишка вдигна лице и най-после отвори очи, за да срещне развеселената усмивка на Кристофър Сатън.