— Кристофър! — Уплахата й се превърна в безгранична паника, когато с една ръка прикри гърдите си, а с другата се опитваше да закрие скута си. — Разкарайте се оттук! Вървете си!
Той посегна към пеньоара й.
— Изглежда, бяхте в безпомощно положение, мадам, и аз си помислих, че се нуждаете от съдействие. — Като нещо съвсем естествено той държеше пеньоара й в ръка. — Да ви подам ли това тук?
Макар че отново трябваше да открие за момент голотата си, Ирайн го изтръгна от ръцете му и го сложи пред гърдите си. От очите й хвърчаха искри, когато посочи с една ръка към вратата.
— Вън! Изчезвайте! Веднага!
— Но Аги е в коридора — опита се да възрази той и се усмихна. Огледалото му откриваше съблазнителната гледка на един изключително добре оформен гръб. — Аз ви носех дрехите, когато тя се качи по стълбите, и бях принуден да се скрия тук, за да не ме забележи.
— Нали ви казах да ги оставите в прохода! — процеди тя през зъби.
— Но там има плъхове и други животинки, мадам. — Очите му светеха развеселено, когато я подсети за отвращението й към тези гадини. — Не исках да си направят гнезда в дрехите ви.
Ирайн сметна обяснението му за разумно, защото дори самата мисъл, да намери някоя от онези животинки в дрехите си, я караше да потръпва.
— Ами ако Аги ви завари тук?
Широките му рамене се повдигнаха с жест на спокойно безразличие.
— Заключих вратата. Тя сигурно ще предположи, че е дошъл мъжът ви, и ще се оттегли.
— Ами ако Стюарт се върне? — попита гневно тя. — Тогава няма да имате друг избор, освен да се срещнете отново с него при дуел с огнестрелно оръжие.
Той се усмихна безсрамно и наново се наслади в огледалото на прекрасните извивки на бедрото й и на хубавите й задни части.
— Ще мисля за това, когато му дойде времето.
Малко несигурна, Ирайн се обърна назад и уплашено задържа дъх, когато видя гърба си в сребърното огледало. С приглушен вик на гняв и свити юмруци тя се обърна, но той със смях хвана китките й и попречи на опитите й да се освободи.
— Сега ви хванах, мадам. — Очите му светеха и той се усмихна широко. — И този път няма да ви изпусна, преди да съм казал всичко, което имам да казвам.
— Нима вярвате, че можете да нахълтвате тук като някой ненормален, без да спазвате каквото и да било благоприличие, и да ме карате да ви изслушам?! — Мисълта, че може би той я смята за лесна плячка, направо я вбеси. — Да не би да си мислите, че след това, което стана в каретата, можете да идвате тук и да се натрапвате в стаята ми? В никакъв случай, сър! Нямам желание да слушам каквито и да било обяснения от ваша страна. Държа да изчезнете оттук, преди да ви е открил Стюарт!
Тя излезе от ваната, възмутено навлече пеньоара си и щеше да напусне банята, ако силните му ръце не я бяха задържали и въпреки съпротивата й не я бяха притиснали плътно да стегнатите му гърди.
— Ирайн, чуйте ме — каза той и стана сериозен.
От синьо-виолетовите й очи изскачаха искри. Нямаше да отстъпи, дори само от страх, че това, което се беше случило в колата, може да се повтори и този път да има много по-опустошителни последствия.
— Ако моментално не напуснете стаята, Кристофър, ще започна да викам. Кълна ви се!
Мускулите на скулите му се стегнаха и пак се отпуснаха, когато погледите им се срещнаха. Кристофър разбра, че това, което имаше да каже, трябва да почака до някой по-спокоен момент, но имаше нещо, което трябваше да бъде изяснено веднага.
— Ще ви сложа на свещеното легло, мадам — изръмжа той, — но преди това има нещо, което искам от вас, и ще си го получа!
Устата му се приведе към нейната и се отвори, а сърцето на Ирайн внезапно подскочи, когато разбра намерението му. Опита се да се възпротиви, защото знаеше как силите й чезнеха под целувките му, но погледът му сякаш я беше парализирал. Изведнъж устните му се озоваха върху нейните с влажна, гореща страст, която я прониза като комета и подпали огън в нея. Беше дива, страстна целувка, която напрегна всеки нерв в тялото й и задуши слабата й съпротива под огромната тежест на неутоленото желание. Устата му се спусна и проникна в топлите и влажни дълбини на нейната докато тя усети как всичко вътре в нея изгаря до последната фибра. Крайниците й започнаха да треперят, решителността и волята й чезнеха, а целувките му нямаха край.
Сякаш беше минала цяла вечност, когато той най-после вдигна глава. Очите му горяха, вперени в нейните, и той безмълвно я понесе към леглото. Ирайн усещаше слабостта си и се съмняваше, че ще бъде в състояние да вдигне ръка и да го спре, ако сега я пожелаеше. Сивозелените му очи сякаш проникваха в душата й и тя почти не усети как той я постави на леглото. Чувствата й бяха смесени: огромно облекчение и една следа от разочарование. Не искаше той да си отива, но не можеше и да го помоли да остане. Но само миг след това той беше до вратата и си излезе.