Ирайн придърпа одеялото до раменете си и се сви под него на стегната и отчаяна топчица. Тази вечер напълно беше объркала усещанията й и тя не можеше да успокои треперещото си тяло. То беше като опънат лък, който още трепти от изстреляната стрела. Тя стисна зъби и се опита да се възпротиви на обърканите си чувства, но дори и най-голямото усилие не помагаше.
Отчаян вик се изплъзна от устните й, тя рязко стана, махна кърпата от главата си и я хвърли на пода. Студенината на косите й, все още мокри, я накара да потрепери и тя изтича към камината, за да приседне на топло. Отпусна глава на коленете си и изложи дългите си къдрици на топлината на огъня, докато ги решеше с четката, за да изсъхнат. Въпреки че силната топлина леко зачерви кожата й, тя не можа да успокои нервите си.
Върна се в леглото и се опита да мисли за нещо отрезвяващо. Един тъмен силует изплува в съзнанието й, тя извика пред вътрешния си взор едрата, куцаща фигура на мъжа си и с непоклатима воля разруши илюзията за Кристофър. Образът на осакатения проникна бавно в мислите й и треперенето й се успокои. Тя искаше да продължи отрезвяването си и започна да си спомня месеците и отделните си срещи с лорд Сакстън досега. Спомените заплуваха в съзнанието й, появиха се размазани, неясни картини и се смесиха с тях, докато накрая се сляха в объркан безпорядък от събития, които нямаха нищо общо с действителността. Като през плътна мъгла тя видя широко зейнала паст, а после фонтани от вода, които плискаха зад препускащи копита. Една фигура в черно наметало се плъзна от танцуващия жребец и започна да си пробива път през водните струи към нея.
С лека въздишка Ирайн се отпусна в сигурните прегръдки на съня, който я обхвана. Сънищата продължиха в същата посока, в която ги беше тласнала чрез съзнателните си мисли. Тя се намираше сред веещи се кърпи и наметала, загубена в безкрайните им дебри. Луташе се нагоре-надолу объркана, но нежните цветове на копринените платове я държаха в плен. Тогава през меката мъгла една облечена в черно фигура закуцука към нея. Тя се опитваше да избяга, обаче не можеше да намери изход, а той се приближаваше все повече и повече, докато накрая всичко около нея се превърна в бездънна чернота. Тя се унесе, безпомощна и зашеметена. Искаше да седне или да стане, да крещи, но беше като парализирана в един отвъден свят, неспособна да се движи.
Силни ръце се протегнаха към нея, за да й дадат опора и да я изтръгнат оттам. Тя почувства живителната топлина на мъжко тяло, което се допираше до гърба й. Никога преди това не беше изживявала толкова живо някой сън и с мъка се опита да се върне към действителността. Въпреки че очите й още виждаха тъмнината на съня, сетивата й подсказваха, че реалността се беше върнала при нея под формата на мъж. Но нишките на разума все още бяха тясно оплетени с фантазията, така че едното преминаваше в другото, и тя можеше да разпознае мъжа в тъмнината, топъл и изпълнен с живот, но без определено тяло или ясно лице. Обхвана я внезапен страх да не би натрапникът, който така я беше измъчвал, да се е върнал да легне до нея. С приглушен вик на ужас тя се изправи рязко. Но тогава се появи една ръка, която я задържа, и се чу дрезгав шепот, който я успокои.
— Не, не, никога не си отивай, любима. Ела при мене и си почини в прегръдките ми.
Облекчена, Ирайн се притисна до него и не оказа съпротива, когато той се обърна към нея. Той приведе глава и дъхът й секна, когато един горещ език опари гърдите й. Мъчително бавно той се плъзгаше по нежните хълмове и оставяше гореща следа. Сетивата й се изгубиха в див и шеметен вихър, който спираше дъха й. Действителността се разми и различните образи се смесиха в съзнанието й — страстен любовник, съпруг с белези и фигура в широко черно наметало, която я изтръгва от ноктите на хищната глутница.
Усети как той се надига над нея. Ръцете му бавно и нежно се плъзнаха по гърдите и замилваха вътрешната страна на бедрата й. Цялото тяло на Ирайн трепереше. Дълбоко в нея растеше желание, което все повече настояваше за удовлетворение. Тя го придърпа в прегръдките си и дланта й се плъзна по къдравите косми на гърдите му. Под ръката си усети силни, стегнати мускули и треперещите й пръсти изследваха едрото му тяло, се възхищаваха на това, което обикновено оставаше скрито за очите й… Тя се изправи на колене, за да го погледне, и бавно започна да се движи между бедрата му, силно притиснала ръце до тялото му. Целуна го по врата, при което гърдите й леко галеха неговите. Разпуснатата й коса падаше по раменете й, ръцете й страстно обгръщаха врата му и телата им се сляха. Дъхът му секна и сърцето му заудря като чук, докато се наслаждаваха на блаженото, чисто удоволствие.