— Целунете ме — помоли тя с шепот. Силно желаеше той да изгаси спомена за Кристофър по устните й, да я засити със своите целувки, така че мисълта за друг мъж вече да не стои между тях.
Устните му се спуснаха по раменете й, той я бутна обратно на леглото и започна да целува гърдите й. Тя изпита леко разочарование от това, че той избягваше устните й, но тогава чувствата й бяха отнесени от горещите и страстни целувки, които галеха тялото й. Той се движеше над нея и тя го пое в себе си без никакъв страх. Ръцете и тялото я боляха от желанието да го притисне плътно до себе си и да му даде всичко. Главата й се зарови в гръдта му и тя усети как той приближава връхната точка. Жарта на неговата страст, която тя усещаше дълбоко в себе си, така разгоря пулсиращото й желание, че тя си помисли, че ще се пръсне. С върховете на пръстите си потърси познатия белег и ноктите й нежно се плъзгаха по гърба му, докато с влюбени стонове движеше бедрата си. Тя прошепна едно име и за миг времето сякаш спря. Надигна се срещу него, когато той искаше да се отдръпне, и отметна глава, така че косата й се посипа по леглото като див водопад от разрошена коприна. Той целуна тънката й шия и отново започна да я приближава до този изпепеляващ всичко миг на изпълването, докато с въздишка на екстаз дъхът й заплаши да секне.
Действителността бавно започна да се връща и Ирайн отново се спусна към земята. Усети, че нещо се движи до нея, и ръката й нежно погали гърба му, когато той се надигна от гнездото на любовта им. С последни сили тя се търкулна на осветената от камината половина на леглото и отдръпна настрана завесите, когато вратата се хлопна.
— Стюарт! — Гласът й се беше превърнал в шепот. Тя се взираше в танцуващите пламъци и се питаше какво го беше накарало да си тръгне. Обикновено той оставаше при нея и тя се нуждаеше от топлината му. Преживяването на тяхната близост беше прекрасно, а и тази нощ не я беше преследвало друго лице, образът на…
Студени тръпки полазиха гърба на Ирайн и внезапен ужас я обзе, когато се сети за името, което беше прошепнала. То не беше Стюарт.
Тя отчаяно се обърна, зарови лице във възглавницата и усети как кръвта се качи в главата й.
— О, Стюарт! — изстена тя. — Какво направих?
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
Утрото наближаваше. Ирайн по-внимателно от всякога се занимаваше с тоалета си, за да успокои нервите си. Би предпочела да остане по-дълго в стаята си, но не искаше да изглежда страхлива. Избра една матовосиня рокля и вплете панделки в косата си. Така тя предложи много приятна гледка на мъжа си, докато плахо се приближаваше през големия салон. Той чакаше до стола си при камината и Ирайн изтълкува втренчения му поглед като лош признак. Усмихна му се леко и несигурно, когато седна на стола срещу него. Не беше в състояние да го погледне в очите и затова се вгледа в огъня на камината.
Ако беше очаквала невъздържани укори, той я разочарова. Потискаща тишина цареше в помещението. Тъй като знаеше, че няма да избегне обясненията, тя се приготви за решителна защита. Пое дълбоко дъх, вдигна поглед към него и беше готова смело и открито да му отговори на всеки въпрос, който й зададе.
— Добро утро, мила. — Дрезгавият глас прозвуча почти весело. — Трябва да ви се извиня, че снощи така внезапно ви напуснах.
Ирайн беше учудена. Не можеше да намери обяснение за доброто му настроение. Със сигурност беше чул как тя прошепна името на братовчед му и не можеше да му е убягнало, че макар и несъзнателно тя желаеше друг мъж, докато той й даваше любовта си.
— Помислих си, че днес един излет до Карлайл би ви доставил удоволствие. Съгласна ли сте?
— Но, разбира се, милорд.
— Добре. Тогава след закуска ще тръгнем.
— Трябва ли да се преоблека? — попита колебливо тя.
— Разбира се, че не, мадам. Така, както сте, изглеждате много добре. Рядък скъпоценен камък, на който се радват моите очи. Искам да ви запозная с някои хора, но за това ще говорим по пътя. Време е, мадам, да уредя някои неща.
Ирайн се обезпокои, страхуваше се, че тази забележка крие нещо лошо, следователно въпросът, от който се опасяваше, още не беше приключен.