Лорд Сакстън се извърна към масата, която беше сложена за нея.
— Елате, Ирайн. Сигурно сте полумъртва от глад.
Тя искаше да възрази, но замълча навреме. Мисълта, че ще трябва да се изправи срещу Стюарт, беше отнела апетита й, а освен това нямаше смисъл да отлага предстоящия разговор. Но все пак няколко хапки щяха да се отразят добре на стомаха й.
Готвачът беше хвърлил много усилия и Ирайн не можеше да вини за лошото си настроение съблазнителните ястия, наредени пред нея. Въпреки това тя не можа да преглътне повече от една-две хапки. Когато Пейн се появи, за да съобщи на господаря, че Бънди иска да говори с него в кабинета му, тя облекчено прие това като повод да бутне настрана чинията си. После се върна при камината и бавно отпи от чая си, докато чакаше мъжа си.
Ударът на часовника отбеляза четвърт час, когато лорд Сакстън се върна в големия салон. Той спря до стола й, за да се извини.
— Съжалявам, мадам, но трябва да отложа посещението ни в Карлайл. Току-що ми съобщиха за една много спешна работа, която се налага незабавно да уредя, колкото и да ме наскърбява фактът, че ще трябва да ви оставя сама. Не зная и кога точно ще се върна.
Ирайн се замисли над щастливия случай, който я предпази от очаквания разговор. Тя изпи чая си и усети как напрежението започва да изчезва. Колата потегли. Тя чу как се отдалечи шумно и продължи да седи в тишината като някой, на когото още веднъж се беше разминал пътят към ада.
Когато се отпусна, тя постепенно започна да усеща умората. Сети се, че последната нощ беше спала много малко, и се изкачи по стълбите към стаята си. Там свали роклята си, сви се под завивката и веднага заспа.
Когато Ирайн се събуди, по небето на запад вече се бяха появили първите розови ивици. Тя се почувства прекрасно освежена и изпълнена с желание за действие, много по-голямо от скромните й задължения като господарка на къщата. Сети се за кобилата Моргана и въпреки че нямаше намерение да повтаря глупостта със следенето на Кристофър, мисълта за една малка разходка на кон я блазнеше.
Без да се колебае, тя си облече костюма за езда. Преобличането в панталони беше излязло неудачно и затова беше по-добре да запази преимуществото и уважението, които онзи негодник дължеше на една дама. Но се сети за срещата си с Тими Сиърс и взе два пистолета за всеки случай.
Тя пъхна една монета в ризата на конярчето и взе дрехите със себе си, когато тръгна към конюшнята. Скри всичко под тъмносивото палто, което беше наметнала, и беше сигурна, че ще може да ги върне незабелязано. Когато отиде в конюшнята, Кийтс тъкмо беше при чешмата, за да вземе вода. Тя използва възможността и скри дрехите под едно седло, където той трябваше да ги намери. С престорена невинност се възхити на кобилата, когато той се върна, и любезно го помоли да я оседлае.
— Мадам, господарят строго забрани да излизате на езда без придружител. Не знам, но не мога да ви оставя така сама да тръгнете. Искате ли да дойда с вас?
Ирайн тъкмо понечи да се съгласи, когато забеляза един ездач, който препускаше по пътя към къщата. Тя пристъпи навън и се вгледа във фигурата на коня, докато различи стойката на брат си. Да види отново Фарел на кон беше радостно. Първо, защото го беше купил със собствени пари. Но най-вече я радваше това, че той отново се осмеляваше да язди.
— Брат ми е тук — съобщи тя на Кийтс. — Ще го питам дали иска да ме придружи.
— Добре, мадам. Кобилата ей сега ще е готова.
Когато Фарел се приближи до кулата, Ирайн го повика и му помаха за поздрав. Той й отвърна и насочи коня по пътя, който водеше към нея.
— Добър вечер — поздрави го весело тя. — Нуждая се от придружител и тъй като лорд Сакстън не е в къщи, питах се дали мога да те помоля да ме придружиш на една малка разходка?
— Лорд Сакстън не е в къщи? — повтори той и гласът му издаде голямото му разочарование. Беше се надявал, че отново ще пострелят заедно, и беше донесъл скромната си сбирка от огнестрелни оръжия.
Ирайн се разсмя, когато видя на седлото му един дълъг мускет и три пистолета.
— Зная, че съм само твоята сестра и затова сигурно ще съм лош заместник на този, когото искаше да видиш тук.
Фарел кимна кратко с глава в посока на пътя и се засмя развеселен.
— Хайде идвай. Това е най-малкото, което мога да сторя за сестра си.
Тя пое ръката му, за да й помогне при качването на кобилата, оправи полите на палтото си и накрая му кимна. Той препусна малко напред и избра пътя, след което й позволи да го настигне и се обърна засмян към нея.
— Ти вече си сигурен в себе си, нали? — попита усмихнато тя. Беше горда с това, което беше постигнал, и знаеше, че трябва да е благодарна на Стюарт, който отново беше събудил жизнеността на брат й.