— Да.
— Ако успеем да прогоним разбойниците, аз ще препусна надолу и ще освободя момичето. Ти ще останеш тук и ще ги държиш настрана, докато я взема. Тогава ще препуснеш, колкото сила имаш, и ще се махнеш оттук. Разбра ли?
— Не се притеснявай — увери го тя. — Точно така възнамерявам да направя, да яздя, сякаш ме гони дяволът. Имаш ли нож, за да я освободиш?
— Да, и този път бъди смела. — Гласът на Фарел почти не се чуваше, но тя разбра шеговития намек.
Ирайн стисна зъби, за да не затракат, и внимателно провери оръжията си. Беше благодарна на брат си, че е донесъл всичко необходимо за зареждане. Със своите оръжия сега те можеха да рискуват и да извършат едно нападение, за да освободят момичето. Планът му беше да приближи колата и да създаде впечатлението, че са повече от двама.
Спирана от полите си, тя бе принудена да остане на място. Оръжието, което притежаваха, наистина беше скромно в сравнение с въоръжението на разбойниците, но с малко късмет може би щяха да успеят да прогонят убийците и да се измъкнат тримата невредими.
Фарел бавно се придвижи напред, за да се прикрие зад едно дърво, и Ирайн зачака той да даде сигнал с първия изстрел. Беше толкова развълнувана, че се съмняваше дали изобщо ще уцели нещо въпреки многобройните уроци на мъжа й. Ужасите, които беше видяла в последните минути, й създадоха представа за това, с което трябваше да се бори Кристофър по време на нощните си набези. Макар той да не беше признал, че е призрачният ездач, доказателствата бяха повече от ясни и тя се закле пред себе си в бъдеще да проявява повече разбиране към неговите действия.
Сигналният изстрел на брат й изтрещя през долината и пръстите на Ирайн стиснаха пищова, докато търсеше целта си. Тя изпита отвратително чувство в стомаха, когато изведнъж видя две фигури да се свличат на земята до фенера. Един от разбойниците изкрещя и всички изтичаха извън кръга на светлината. Но недостатъчно бързо. Ирайн не се забави много с разсъждения, знаеше, че животът на момичето зависеше от това, колко бързо тя ще изпразни втория си пищов. Опита този път да не отвръща поглед при изстрела, но това беше всичко, което можеше да направи, за да задържи оръжието. Когато видя още един мъж да пада, тя беше толкова изненадана, че за малко не се обърна назад, за да види да не би Фарел да е стрелял по същата цел. Тогава чу отстрани неговото движение и разбра, че той зарежда отново. Тя прокара език по сухите си устни и също започна да зарежда. Трепереше от страх и възбуда, но си наложи да се успокои, за да изпълни задачата. Оглушителният трясък от мускета на Фарел прониза въздуха и последвалият вик смръзна кръвта й. Отново се опита да намери някаква цел, но бандитите сякаш бяха изчезнали в тъмнината. Тя напрегнато се опита да различи нещо, докато откри слабо движение под възвишението. Погледът й се впи в тъмнината, когато от сенките започна да се отделя силуетът на мъж, който се катереше към нея. Тя бавно се изправи, здраво стисна дръжката на пищова си и се взря в наближаващата фигура. Негодникът вдигна глава да се огледа, но тя натисна спусъка, здраво затворила очи. Изтрещя оглушителен изстрел и въпреки пищенето в ушите тя чу добре как тялото се търкулна надолу и се удари в земята. Прогони кървавото видение от мислите си и видя как Фарел се закатери към коня си.
Ирайн светкавично зареди отново и зачака в парализиращата тишина, докато очите й претърсваха всяка сянка в околността. Чу как зад нея конят си проправяше път в гъсталака и малко след това Фарел застана в полезрението й. Той изскочи от тъмнината и със светкавична скорост препусна към колата, а когато стигна до момичето, скочи от коня и го задърпа с лявата ръка за юздата, втурвайки се към нея. Наведе се и бързо започна да прерязва дебелите въжета, с които я бяха завързали. Ирайн внимателно оглеждаше околността за всяко движение, което би могло да стане мишена за прицела й. Без да чуе някакъв шум или да забележи някакво движение, тя внезапно усети, че я нападат изотзад. Една ръка посегна през рамото й към пищова, а после я притисна до твърда като камък гръд. Преди да може да извика, ръката в тъмна ръкавица затисна устата й и един груб глас заговори рязко и приглушено:
— Вие, глупава немирнице, какво търсите тук? Възсядайте проклетия си кон и изчезвайте, докато не са ви убили!
Ръката рязко я завъртя назад и тя беше свободна. Сърцето й заседна в гърлото, когато видя мощната Фигура пред себе си. Покриващото всичко наметало се сливаше с абаносовия мрак и въпреки че се опитваше да различи нещо в тъмната сянка под качулката, тя не намери доказателство, че там въобще имаше лице.