— Кристофър? — Името прозвуча колебливо.
— Хайде, вървете! Веднага се махнете оттук! — заповяда той.
Главата с качулката се обърна към поляната. От гората бяха излезли две фигури и се приближаваха изотзад към Фарел. Той почти беше освободил момичето и по нищо не личеше, че забелязва опасността.
— По дяволите!
Ругатнята се изплъзна от качулката и в следващия миг нощният ездач беше изчезнал. Ирайн тъкмо беше се препънала назад към укритието си, когато той се появи на гърба на голям черен жребец. Двамата изскочиха от тъмнината и сякаш летяха, когато профучаха покрай нея. Под копитата на коня изскачаха искри от осеяния с камъни хълм. Тя чу дълбок, войнствен вик и студени тръпки полазиха по гърба й. В протегнатата ръка на ездача проблесна светкавица, последвана от трясъка на пищова. Един от разбойниците се свлече, крещейки, на земята, притиснал с ръка гърдите си. Тогава се появи ездачът, който държеше дълго острие от стомана. Сабята изсвистя във въздуха и още веднъж се разнесе бойният вик. Конят скочи напред, вторият бандит изпусна ножа си, бързо изтегли пищова и зареди. Сабята изсвистя надолу, когато сянката мина бързо покрай него. Пистолетът падна от ръцете му, преди негодникът да се свлече на земята след няколко препъвания.
Ездачът с черното наметало се спусна по хълма и спря до Фарел, който се обърна, размахвайки в здравата си ръка смешно късо острие. Без да му обръща внимание, нощният ездач закачи един от фенерите с върха на сабята си и го хвърли на пътя, където той се счупи на парчета и изгасна. Последва го другият, който падна на същото място и подпали изтеклото масло. Нощният ездач изчака малко и погледна Фарел. После посочи към момичето, чиито ръце все още бяха вързани за колата.
— Отвържете я и изчезвайте оттук! — Сабята посочи върха на хълма, а гласът звучеше заповеднически. — И не забравяйте глупавата си сестра, като тръгвате.
Черният жребец се запъти към колата и сабята за сетен път профуча във въздуха. Последният фенер прелетя във въздуха и се счупи на пътя. Само луната и малките езичета на пламъците от разсипаното масло осветяваха полянката, фигурите в близост до колата оставаха в сянка.
Миг по-късно Фарел беше развързал момичето и се помъчи да я качи на коня си. След няколко напразни опита той пръв се метна на коня, тогава освободи едното стреме за момичето и провеси осакатената си ръка надолу.
— Ръката ми не я бива за нищо. Хванете се за нея и аз ще ви издърпам. Използвайте стремето.
Момичето веднага разбра и бързо се озова зад него на коня. Нямаше нужда да й казва, че трябва да се държи, защото тя сама обгърна талията му.
Фарел пришпори коня и той подскочи. Един изстрел, даден от гората, профуча далече настрани. Когато пристигна на мястото, където беше оставил Ирайн, той намали хода на коня и се провикна. Призрачният ездач го беше последвал и му изкрещя кратка заповед с тон, който не търпеше възражения.
— Напред! Изчезвайте оттук!
Ирайн вече се беше оттеглила няколко крачки в гората и се качи от един полуизгнил пън на кобилата си. Тя се приведе и се отдалечи в галоп под дърветата. Нощният ездач пришпори жребеца си и последва бягащата фигура, но се задържа на осветения от луната път. Ирайн можа да го види, когато хвърли кратък поглед през рамо. Щом се скриха зад хълма, той се спря и обърна коня си, за да предотврати всякакво преследване. Докато чакаше, спокойно зареди пищовите си и плъзна поглед по откритото място, което беше отминал току-що.
Нощта се изпълни с тихи шумове, когато разбойниците започнаха да се показват иззад храстите. Една фигура се появи до огъня, после още една. Ездачът наблюдаваше как жертвите му се събираха като изплашени птици отново до хранилката.
— Точно така — промърмори той на себе си. — Наистина трябва да прогоня тази пасмина веднъж завинаги.
Той рязко вдигна сабята, пришпори жребеца и нададе бойния си вик. Като видяха тайнственото същество да се спуска като ястреб с блестяща сабя в ръка сред оглушителен грохот на копита, разбойниците изгубиха ума и дума. Един от бандитите изкрещя предупредително, докато сам си търсеше сигурно убежище. Другите се запрепъваха един през друг, когато пак побягнаха към гъсталака. Всички, с изключение на един.
Този неустрашим разбойник изтегли с лявата си ръка пищова, а с дясната сабята и я размаха срещу призрака, който летеше към него. Беше опитен войник, който не обръща гръб по време на боя.
— Глупаци! — изрева разбойникът. — Той е съвсем сам. Ако сте прекалено страхливи да се биете, аз ще се заема с него!
— Той ви принадлежи, главатарю! — отвърна един глас.
Съвсем близо до него големият черен кон заби задните си копита в земята и спря. Разбойникът отвърна погледа си и се взря в заплашителния отвор на пищова, който противникът му държеше в ръка.