— Е, призрако — дръзко го предизвика той, — оловните куршуми ли да говорят? — Леко повдигна оръжието си. — Или стоманата? — И той поздрави противника си, като кратко размаха острието във въздуха.
Въпреки че бандитът беше закрил лицето си с кърпа, нощният ездач позна кратките реплики и особения акцент на мъжа срещу него.
— Най-после се срещаме, шерифе!
— Значи ме познавате, приятелю. — Подигравателният тон премина в саркастичен смях. — Това ще ви струва живота. Какво ще бъде? Сабята ли?
— О, не, аз имам друго оръжие за вас — отвърна шепнещият глас.
Първо сабята, а после и пистолетът изчезнаха в ножницата и кобура. Призрачният ездач обърна коня настрана, за да се предпази от изстрел, и слезе. Едва след като Алън Паркър прибра пищова си, той изпрати жребеца с леко потупване по главата към близката полянка. После изтегли тънък меч, студеният метал на който проблесна в сребристосиво, когато го размаха за небрежен поздрав в лунната светлина.
Черният ездач хвана с ръка зад гърба си долния край на наметалото и го уви около ръката си. По такъв начин той имаше нещо като щит, с който можеше да отблъсне всяко острие. Когато Паркър разбра намеренията му, трябваше да признае, че противникът му съвсем не беше новак, а човек, който отлично умее да борави с оръжие. Забеляза също и малките пистолети, затъкнати в колана на мъжа, които му подсказаха, че боят наистина ще е на живот и смърт.
Оръжията се сблъскаха сякаш на игра, но още след първия удар шерифът стана по-предпазлив. Първите му атаки бяха отблъснати с лекота и противниковите отговори следваха толкова бързо и сигурно, че той трябваше да се погрижи за собствената си защита. Нямаше съмнение, че непознатият се биеше много ловко.
Откъм качулката се разнесе кратък смях. Дрезгавият шепнещ глас не издаваше кой стоеше зад нея.
— Малко сте притеснен, а, шерифе?
Алън се засмя, като отблъсна внезапното нападение на противника с меча, но камата му само разряза въздуха, докато призрачният ездач избягна заплахата с малка крачка настрани.
— Още не ви познавам, приятелю, но не след дълго ще видя лицето ви.
Той отново нападна, но беше принуден да отскочи бързо, когато атаката му с лекота беше парирана от непознатия, чието острие заплаши слабините му.
— Не е толкова лесно както при Тими Сиърс, а? — попита подигравателно черният.
Паркър за малко да се препъне, но веднага се овладя.
— Как…
— При кого можеше да отиде Тими, след като го посетих онази нощ? Вие сте главатар на разбойниците и естествено бяхте първият, към когото се обърна той, за да разкаже за срещата си. И е бил достатъчно глупав да каже всичко, което е издрънкал. Това му струва живота.
Ударите на синьото острие зачестиха и въпреки че шерифът полагаше огромни усилия, върхът на меча се приближаваше все повече към него като гладен език. Внезапно остра болка прониза лявата му ръка и един удар отхвърли камата във високата трева.
Изведнъж Паркър осъзна, че тази неумолима сянка можеше да го убие, когато си поиска. Щом разбра това, лицето му заблестя в студена пот и горната му устна затрепери страхливо.
— А после и Бен — продължи нощният ездач. — Твърде слаб, недостоен противник за човек с вашата ловкост.
Паркър дишаше тежко, но не отговаряше. Дясното рамо започна да го боли, когато трябваше да отбива удар след удар.
— Той много ли се съпротивляваше? — подигра се мъжът с качулката. — Или го заклахте, докато спеше?
Шерифът пъшкаше. Пот покри слепоочията му. Знаеше, че за пръв път в живота си е изправен пред противник, който може да го убие.
— Твърде млад сте, за да сте този, когото търся. Има още някой, който иска да измие ръцете си в невинност, докато вие вършите мръсната работа вместо него. Може би лорд Талбот?
— Вие, ку… кучи сине! — Паркър едва си поемаше въздух. — Бийте се като мъж! Покажете лицето си!
— Това означава смърт за вас, шерифе. Не ви ли е ясно? — Той му се подиграваше с ироничен смях.
За един кратък миг Паркър се загледа зад противника си и се усмихна. Той набра нова смелост и се спусна с див гняв към него. Острието на камата му режеше, кълцаше и пронизваше, но не попадаше на мека плът.
Внезапно прокънтя вик и двама разбойници, които се бяха промъкнали от сянката, се спуснаха в нападение. Черният боец се приведе светкавично, за да се предпази. Една от размаханите ръце смъкна качулката от главата му, преди двамата бандити да се сблъскат с трясък във въздуха и да паднат на земята зад него. Той стоеше лице в лице с шерифа, който сега го позна.