— Вие! — извика Алън.
Кристофър се изсмя в лицето на мъжа.
— Вие ще умрете, шерифе. Но по-късно.
Той го блъсна с всичка сила и шерифът се препъна назад, като повлече още четирима нападатели след себе си на земята. Мечът на Кристофър зловещо изсвистя над купчината хора. Едно остро, пронизително изсвирване прониза нощта и жребецът запрепуска към тях. Кристофър пъхна меча си в ножницата, прехвърли едната си ръка през седлото, когато конят спря до него, отскочи леко от земята и се метна горе.
Шерифът бавно се изправи на крака и с неразбираема ругатня изтегли пищова си. Той наклони мушката на оръжието и изпрати един оловен куршум след призрачния ездач, като го преследваше с всички сили, но напразно. Един друг мъж коленичи на земята и се прицели с дълъг мускет в беглеца. Алън го изтръгна от ръцете му и стреля сам.
Още преди да чуе гърма на мускета, Кристофър усети пареща болка отдясно. Юздите се изплъзнаха от безчувствената му ръка и той се килна напред. Светът пред очите му се разми и беше готов да го погълне, но той с всички сили започна да се бори с припадъка. Вкопчи лявата си ръка в гривата на коня и с последни сили се вдигна отново. Скоростта на животното сякаш понамаля, когато се отпусна на гърба му.
Шерифът извика дрезгаво и забута хората си към конете.
— Следвайте го, глупаци такива! Не го изпускайте!
— Бягай, Сарацин, бягай! — изстена гласът на Кристофър, докато всяка крачка му причиняваше остра болка. — Покажи им копитата си, момче! Бягай!
Жребецът препускаше без управление, но не загуби пътя. Отзад се разнесе вик и един куршум изсвистя близо до тях. Сарацин подскочи и направо полетя, докато шерифът подканваше хората с пресипнал глас.
Зад хълма пътят водеше надолу, виеше се през долината и свиваше наляво, преди да започне да се промъква сред ниските възвишения. Щом преследвачите изчезнаха от погледа му, Кристофър укроти животното и забави хода му. Приведе се напред и успя да хване първо едната, а после и другата юзда — така отново можеше да управлява коня. Остави го да повърви спокойно и после го насочи в бавен тръс надолу по един склон към храсталака. Скри се под закрилата на дърветата и здраво уви палтото си около лепкавия си, пламнал крак, за да не остави капки кръв, които лесно можеха да се проследят на дневна светлина.
Ирайн нарочно беше пуснала Фарел напред и беше изостанала зад него. Когато забеляза, че фигурата с дългото наметало вече не ги преследваше, тя спря коня си на едно възвишение. Огледа пътя, по който току-що беше дошла, с надеждата, че той ще се появи скоро. Сега беше сигурна, че зад плаща на черния конник се крие този, който предполагаше. Тази нощ той се беше показал като защитник на едно добро дело и се беше противопоставил на сеещите смърт бандити. Това, което беше видяла, беше достатъчно, за да я убеди, че той се бореше в името на доброто, а не на злото.
Кобилата беше минала през вода, мокри от росата полета и прашни пътища, така че върху белите й глезени се беше наслоила мръсотия. Тя нервно пристъпваше, тъй като чакането не й харесваше. Но Ирайн не обръщаше внимание на коня. Тя трябваше да вземе решение. Над тресавищата се беше разнесло ехо от пистолетен изстрел, последвано от глухия гръм на мускет. Вторият изстрел я обезпокои, тъй като нощният ездач нямаше такова оръжие. Трябваше ли да се върне, за да му помогне? И щеше ли да успее? Не е ли по-добре да стои настрана и да му даде възможност да се погрижи сам за себе си?
Тя напрегнато огледа пътя долу и се опита да различи в ниските облаци сянката на кон и ездач. За момент сякаш очите й я излъгаха и тя помисли, че забелязва конник, но когато лунната светлина отново огря пътя, от тях нямаше и следа. Тя повдигна глава, когато в далечината долови тропот, който скоро се превърна в грохот на приближаващи ездачи.
Ирайн сграбчи юздите на кобилата и толкова силно заби токовете си в хълбоците й, че тя литна в галоп, който развя палтото й. Когато бандитите изкачиха възвишението, те закрещяха радостно. Пред тях препускаше фигурата с черната дреха. Един изстрел профуча в нощта, но куршумът прелетя покрай нея, без да я уцели.
По-напред по пътя Фарел дръпна юздите на коня си и го обърна. Никъде не виждаше сестра си. Изстрелът беше доста далечен, но глухият, равномерен грохот, който го последва, го накара да се оттегли в тъмнината. Той преметна юздите през осакатената си ръка и провери дали бяха заредени оръжията. Тогава предупреди момичето зад себе си да внимава и зачака.
След известно време Ирайн се появи и когато се показаха преследвачите й, той приготви пищовите си. Натисна спусъка, даде един изстрел и с това накара веднага цялата група да се спре в огромен облак прах. Фарел захвърли пищова и сграбчи дългия мускет. Положи го върху осакатената си ръка и внимателно се прицели. Изстрелът изтрещя и улучи. Един разбойник се сгърчи със силен вик. Той се олюля на седлото си, но после успя да обърне коня и да препусне назад по пътя. Другарите му също решително и бързо се отказаха от преследването. Всички, освен храбрия шериф, който закрещя след тях: