— Връщайте се, глупаци такива! Възможно е да загубим един или двама, но ако се сплотим, ще го хванем! Казвам ви, връщайте се!
Един от бегълците възрази с груб тон:
— Ти самият си глупак, ако мислиш, че ще продължим нататък и ще се оставим онзи негодник да ни прострелва един по един! Оправяй се сам!
През това време Фарел беше хванал другия пищов и стреля наново. Куршумът прелетя съвсем близо до ухото на Паркър и подкрепи убеждението му, че разумното отстъпление е част от смелостта. Реши, че наистина е глупаво да се опитват да заловят призрачния ездач, докато той е така добре въоръжен и не се знае с колко пищови и пушки разполагат придружителите му. Тази нощ нямаха късмет, но ще дойде часът, когато отново ще се изправят лице в лице. Поне той си обеща това.
Ирайн видя и последните разбойници да изчезват в нощта. Обзе я чувство на облекчение, когато забеляза, че ездачите се бяха отказали от преследването. Но тя все още не знаеше къде се намира Кристофър? Ако убийците преследваха него, защо го нямаше? Нуждае ли се от помощ?
Фарел яздеше до сестра си, докато стигнаха познатите околности на Сакстън Хол. Тогава тя му махна с ръка да продължи да язди напред.
— Заведи момичето в къщата — помоли го тя. — Аги ще се погрижи за нея. Аз ще дойда след малко.
— Не те ли е страх? — попита той. — Може би призрачният ездач е още наоколо.
— Погрижи се за момичето, Фарел — нареди Ирайн строго. — Бързо!
Щом той изчезна от погледа й, Ирайн обърна кобилата към гората и препусна към скритата къща. Лунната светлина падаше през голите клони, рисуваше тъмни, объркани шарки по покритата с листа ивица трева и размиваше пътя. Ирайн внимателно наблюдаваше сенките и беше подготвена да посрещне всяко движение. Прозорците бяха плътно затворени и през дъските не се процеждаше никаква светлина, която да подсказва присъствието на обитатели. Нищо не помръдваше. Колата на мъжа й също не се виждаше. Мястото изглеждаше напълно изоставено.
Тя яздеше по тревата, за да приглуши ударите на копитата, заобиколи предната част на къщата и мина отзад. В една от конюшните се разнесе уморено пръхтене, което събуди любопитството й. Ако Сарацин беше тук, то и Кристофър трябва да е наблизо, така че тя няма за какво да се тревожи. Тя се спусна от коня си и си проправи път през храстите.
Вратата издаде тих, скърцащ звук, когато тя я отвори, и конят, който стоеше срещу клетката на Сарацин, наостри уши. Животното я наблюдаваше напрегнато и изцвили тихо, когато подаде муцуна през преградата. Ирайн го дари с желаното внимание, като го потупа по врата. Беше прекалено тъмно, за да разпознае цвета му, и тя се огледа за светлина. На стената на конюшнята висеше фенер, а когато прокара ръка по полицата до него, намери и огниво. Малко по-късно на върха на една клечка затрептя пламъче, което постепенно се разгоря. Успя да види, че това беше кафявият жребец на Кристофър. Клетката на Сарацин беше празна. Това потвърди нейното подозрение кой беше нощният ездач, но не разсея опасенията й. Където и да се намираше Кристофър, тя искаше да бъде сигурна, че той е в безопасност.
Жребецът внезапно се размърда в клетката си. От другата страна на храсталаците му отговори кобилата с нервно тъпчене на място и с пръхтене. Тогава и кафявият кон стана неспокоен. Той гледаше към храстите с изправени уши, повдигната опашка и разширени ноздри. Макар че вероятно кобилата беше причината за безпокойството му, Ирайн прецени, че може да е и нещо друго.
Тя си проправи път през гъсталака с фенер в ръка и откри кобилата, която се беше втренчила в тъмнината. Върху най-предните дървета падаше бледа светлина, но по-нататък цареше пълен мрак. Когато Ирайн продължи навътре, нещо тъмно се раздвижи и една кафява сянка изпръхтя. Кобилата вирна опашка зад Ирайн и задърпа повода настрани. Тъй като не успя да открие нищо застрашително, Ирайн доби кураж и се приближи до дърветата.
— Кристофър? — прошепна тя. — Вие ли сте?
Въпросът й остана без отговор. Може би той лежеше някъде ранен или мъртъв и някой от бандитите се беше върнал, за да я последва?
Страхът й за Кристофър я накара да продължи напред. Все едно кого щеше да срещне в гората, тя щеше да го търси, докато го открие.