Беше навлязла само няколко крачки сред дърветата, когато спря със секнал дъх и се хвана ужасена за гърлото. Черният жребец се приближи доверчиво. На гърба си носеше увито в палто едро тяло, което се поклащаше застрашително в седлото.
— О, не — изстена тя. Не беше необходимо да вижда кръвта, за да разбере, че е ранен. В светлината на фенера различи изкривеното от болка пепелявосиво лице. Клепачите се бяха спуснали над очите и засенчваха обичайния им блясък.
Кристофър се опита с мъка да се усмихне, за да разсее безпокойството й.
— Добър вечер, мад…
Това усилие окончателно изчерпа силите му, светът около него сякаш рухна и стана тъмно. Ирайн захвърли фенера и се втурна с ужасен вик напред, когато той бавно се свлече от седлото. Тя обви ръцете си около него, но тежестта му я повали на земята. Един миг, който й се стори безкраен, тя държа главата с разрошените кичури притисната до гърдите си, като хлипаше:
— О, любими мой Кристофър, какво са направили с тебе?
Обстоятелствата я принуждаваха да бърза и треперещите й ръце задействаха чевръсто. Тя изправи отново фенера и започна да търси под палтото му раната, като издърпа прилепналата от кръвта риза над панталоните му. Побиха я студени тръпки, когато погледът й попадна върху голямата рана, която изстрелът беше пробил над хълбока му. При по-внимателен оглед тя откри и мястото, откъдето куршумът беше излязъл. Стисна зъби, за да се пребори с паниката, тъй като знаеше, че ако припадне сега, това съвсем нямаше да му помогне. С треперещи от страх ръце тя откъсна ивица от фустата си. Притисна плата, смачкан на топка, върху разкъсаната плът, за да спре кръвта, и го превърза с друго парче от роклята си.
Откъм къщичката долетя тихият, скърцащ шум на отваряща се врата и Ирайн се огледа. Оттам излезе един мъж с фенер в ръка. През светлината на своя фенер той забеляза мъждукането на нейния и протегна глава, за да види какво става между дърветата. После извика тихо:
— Вие ли сте, господарю?
— Бънди! Бънди! Елате да помогнете! — извика тя, когато разпозна гласа му. — Мистър Сатън е ранен. Бързо!
Светлината затанцува сред мрака, когато прислужникът притича към тях. Той не зададе никакви въпроси, когато видя лежащия в безсъзнание Кристофър, а коленичи до него на земята. Само повдигна леко сънените си клепки, като огледа превръзката, която тя беше направила, след което скочи на крака.
— По-добре да го занесем веднага в къщата, там Аги ще се погрижи за него — каза припряно той. Хвана юздите на Сарацин, вдигна Кристофър на ръце и внимателно го положи на седлото.
— Ще го внеса през тайния вход, за да не го види никой от прислугата — обясни той и я погледна. — Ще дойдете ли с мене, мадам? Или първо ще отведете коня си в конюшнята? Но ако искате, мога да се върна по-късно и да го прибера.
— Ще дойда с вас — каза Ирайн без колебание.
Бънди пое по пътя между дърветата към замъка и тя го последва, като наблюдаваше загрижено Кристофър. Пред тежката врата, през която се влизаше в тайния вход, прислужникът пое изпадналия в безсъзнание мъж на рамо. Тя влезе преди него, за да осветява с фенера пътя през коридора. На Ирайн й се стори, че мина цяла вечност, докато стигнаха библиотеката на другия край на прохода.
— Ще проверя дали е чисто — прошепна и забърза към входа на библиотеката. Остави фенера настрани, свали палтото си и прокара пръсти през косите си, преди да излезе от прохода. Откъм стаите за гости, които бяха разположени зад помещенията, които заемаше лорд Сакстън, се дочу сподавен плач и някакви други шумове. Горният коридор, който водеше към източното крило на къщата, беше спокоен, а не се виждаха и никакви прислужници. Ирайн бързо се върна в библиотеката и махна на Бънди:
— Побързайте, преди да ви е видял някой.
— Повикайте Аги, мадам — помоли я той. — Тя знае какво трябва да се направи за мистър Сатън и на нея може да се разчита.
Краката й литнаха надолу по стълбите. Във входното помещение тя спря рязко, защото видя Фарел, който стоеше изправен до камината на голямата зала. Опита се внимателно да мине край него, без той да я забележи, но не й се удаде.
Фарел замислено премести погледа си от нея към главния вход. Не беше чул отварянето на входната врата и му се щеше да изясни случилото се:
— Как влезе? Аз те очаквах, а когато не дойде, реших, че трябва да изляза още веднъж, за да те потърся. А сега изведнъж се оказва, че си тук. Как стигна догоре, без да те видя?
Ирайн не искаше да му издава тайната и се опита да отклони разговора:
— Вероятно в този момент ти си се занимавал с момичето. Всъщност как е тя?
— Горкото дете. Тези негодници са убили баща й и тя сега е неутешима. Аги й даде нещо да пие и я отведе в леглото. Каза, че щяло да й помогне да заспи.