Мозъкът на Ирайн заработи трескаво. Ако Фарел намери ранения Кристофър в къщата, вероятно шерифът щеше да научи тази новина. Може би приспивателното на Аги ще разреши този проблем. След като залогът беше толкова висок, Ирайн сметна, че е важно Фарел да не разбере какво става.
— Защо и ти не опиташ от питието на Аги, Фарел? Ще ти помогне да заспиш и ще успокои нервите ти. На сутринта ще бъдеш бодър и ще си добре подготвен за срещата с момичето.
Фарел се изчерви. Не му беше убягнала привлекателността на девойката. Големите й тъмни очи и разкошните й червеникави къдрици бяха гледка, която не се забравя лесно.
— Тя се казва Джулиана Бейкър — промърмори несъзнателно той. — Едва на седемнадесет години е.
Ирайн копнееше да се завърне при Кристофър.
— Ако нямаш нищо против да вечеряш сам, Фарел, ще помоля някого от прислугата да ти донесе нещо за ядене в стаята. Самата аз съм още твърде разстроена, за да ям, и ще се оттегля възможно най-скоро.
Последните думи тя изрече през рамо, докато бързаше към кухнята.
— Лорд Сакстън върна ли се? — извика Фарел след нея.
— Мисля, че още не — отвърна тя, без да спира. — Във всеки случай не съм го виждала.
— Ако се върне, моля те, кажи му, че утре бих искал да взема колата, за да откарам момичето при майка му. Те живеят в Йорк.
— Сигурна съм, че ще уредим това, Фарел. Трябва само да кажеш на Пейн и Танър ще те закара, когато поискаш.
Вратата на кухнята се затвори зад гърба й, но тъй като не успя да открие Аги, Ирайн мина отново през залата, без да я е грижа, че Фарел се слиса от нейната припряност. Накрая намери икономката в западното крило, на излизане от една от стаите за гости, в която бяха настанили момичето.
— Мис Бейкър е вече много по-добре, мадам — заяви Аги. — Имала е късмет…
— Аги, нуждая се от помощта ви — прекъсна я Ирайн притеснено. — Мистър Сатън е ранен, а Бънди каза, че вие знаете какво трябва да направите.
— Тежка ли е раната? Видяхте ли я, мадам? — попита Аги угрижено, докато бързаше редом с господарката си през коридора.
— Пронизан е отстрани на кръста. Раната изглежда доста опасна — отвърна младата жена тревожно. — Куршумът е преминал отзад напред и той, сигурно е загубил доста кръв.
Аги не се бави повече с въпроси. Прибра полите си, затича се и спря задъхана едва пред стаята на лорд Сакстън. Врата беше полуотворена и Ирайн се изненада, когато жената влезе без колебание. Учуди се също, когато намери Бънди, наведен над Кристофър, който лежеше на леглото. Завесите бяха спуснати, а под кървящата рана бяха поставени кърпи. С изключение на една кърпа, която покриваше долната част на тялото му, той беше гол. Черното наметало и другите дрехи лежаха нахвърляни на купчина до ботушите за езда на пода.
Бънди отстъпи една крачка, когато икономката приближи до леглото, развърза временната превръзка и заоглежда раната. Ирайн остана назад, но сърцето й се сви от мъка, когато опипващите пръсти разбудиха притъпените му нерви и от бледите му устни се откъсна стон. Той се загърчи от болка. Ирайн сподави едно отчаяно ридание. До този миг, в който стоеше така безпомощна и слаба, тя никога не беше осъзнавала истински колко много чувства изпитва към него. Той винаги беше толкова силен и самоуверен и човек никога не би предположил, че се нуждае от някого. Искаше той да почувства нейната любов и страдаше от това, че не беше възможно да го докосне нежно и да му прошепне думи, с които да му каже, че го обича.
— Куршумът е минал през него — установи Аги, — но раната, изглежда, е чиста.
Тя отми кръвта от ръцете си и посочи към камината.
— Ще ни трябва котел с гореща вода и чисти ленени кърпи.
— Не е ли по-добре да отнесем мистър Сатън в друга стая — попита Ирайн загрижено. След като при любовната игра беше прошепнала името на Кристофър, тя се притесняваше, че лорд Сакстън би могъл да завари своя съперник в леглото си. И тя не беше сигурна дали лордът нямаше да приложи насилие и да нарани още повече братовчед си.
Бънди размени бърз поглед с икономката, прокашля се и предпазливо заговори:
— Лорд Сакстън вероятно ще отсъства няколко дни. Но съм убеден, че не би имал нищо против, ако мистър Сатън използва през това време стаята му. Пък и тук е по-сигурно за него. Останалите от прислугата ще смятат, че негова светлост е болен, и няма да тършуват из къщата. По-добре е да действаме внимателно и да не будим излишни подозрения.
— Но ако лорд Сакстън е заминал, защо тогава вие не сте с него? — попита Ирайн замислено. — И къде е каретата?
— В конюшнята, мадам. Докарах я преди няколко часа. Господарят ще остане при приятели, където ще получи всичко, от което се нуждае, и затова каретата не му е необходима.