Обясненията на прислужниците не разсеяха подозренията й, но в този миг отсъствието на лорд Сакстън беше добре дошло. Така тя можеше по-незабелязано да дари Кристофър с грижите и вниманието, от които той се нуждаеше, без лордът да стане свидетел на нейните тревоги. Оставаше само Фарел, който трябваше да бъде заблуден, и тя реши веднага да се заеме това.
— Брат ми изпитва остра неприязън към мистър Сатън — обясни тя. — Възможно е да разкаже някому за ранения янки, ако го открие тук. При тези обстоятелства, Аги, мисля, че би било най-добре, ако му приготвите от приспивателното питие.
Жената се съгласи с кимане.
— Веднага ще се погрижа за това, мадам. Може би вие ще наглеждате мистър Сатън, докато ме няма. Трябва да взема от кухнята билки и целебен мехлем.
Бънди излезе заедно с икономката, за да донесе един железен котел, и остави Ирайн сама с ранения мъж. Тя разкъса на ивици една стара кърпа и внимателно отми кръвта от краищата на раната. После потопи силните, жилести ръце една след друга в легена и изми кръвта от дългите му пръсти. Тя ги целуна и очите й се насълзиха, докато държеше ръката му в своята. Сега вече беше сигурна в любовта си към него. Макар и да не беше в състояние да каже кога точно бяха разцъфтели първите цветове на тази обич, тя изведнъж осъзна с дълбока увереност, че от дълго време обича Кристофър Сатън. И въпреки това изпитваше топла, сърдечна привързаност към мъжа си.
Мисълта, че в този момент сърцето й принадлежи едновременно на двама мъже, беше обезпокояваща, тъй като тя ги обичаше по различен начин. Но съществуваха и онези мигове, когато не можеше да ги отличи един от друг. Кристофър беше храбър, очарователен, решителен — мъж, който е в състояние да привлече всяка жена. И все пак лорд Сакстън, който не притежаваше нито едно от тези качества, беше спечелил нейното благоволение.
Тогава… любовта към съпруга й просто съчувствие ли беше? Тя побърза да отхвърли това предположение. Беше изпитвала съчувствие към Бен, но едва ли би могла да твърди, че го е обичала. Стюарт Сакстън я уважаваше като съпруга и ласкаеше нейната женственост. И въпреки всичко, когато той я любеше, тя изпитваше огромни затруднения да отхвърли Кристофър от съзнанието си. При любовните игри с мъжа си понякога образът на другия я нападаше с такава настойчивост, че тя трябваше да опипва отново белезите по гърба му, за да се убеди, че този, с когото лежеше, беше Стюарт, а не Кристофър. Само по този начин можеше да си обясни защо нарече мъжа си, който я беше обладал в тъмното, с името Кристофър. Силният копнеж по другия я беше накарал да се изтърве, виждайки пред себе си лицето му.
Аги и Бънди се върнаха и Ирайн стоеше близо до леглото, докато жената промиваше раната. Засъхналата кръв беше отстранена, а раната беше наложена с дебел слой мехлем и беше превързана с няколко пласта ленени кърпи, които минаваха през гърдите и раменете. Отстрани и отдолу под тялото на ранения подложиха меки възглавници.
Най-сетне изпитанието на нервите приключи и Ирайн се отпусна изнемощяла в един стол до леглото, благодарна, че всичко беше свършило. Тя се възпротиви на молбите на двамата прислужници да се оттегли в стаята си и да си почине до сутринта. Решително им обясни:
— Тази нощ ще спя тук.
Аги разбра, че няма смисъл да я убеждава, и накрая й предложи:
— Мацам, аз ще го наглеждам, докато се измиете и се приготвите за нощта, а вие ще се върнете, когато сте готова. — Тя посочи с ръка изпоцапаните дрехи за езда на господарката си. — С чиста риза и един пеньоар ще ви е много по-удобно, отколкото с тия дрехи.
— Той добре ли е? — подхвана Ирайн, вложила цялата си тревога в тези думи.
— Ще се оправи, мадам — увери я икономката, като погали успокояващо ръката й. — Той е здрав и силен и с малко грижи ще се изправи на крака.
Ирайн се остави да я отведат, но на вратата обеща:
— Веднага се връщам.
И наистина се върна след малко и седна на стола до леглото, за да прекара дългите часове на нощта. Присви крака под себе си, положи раменете и главата си върху дюшека на леглото и заспа под приятната топлина на едно одеяло.
На изток вече се развиделяваше, когато Кристофър се размърда. Тя веднага се събуди и надигна глава. Той я наблюдаваше. Погледите им се срещнаха като че за цяла вечност и тя почувства бавните удари на сърцето си, когато й се стори, че погледът му достигна дълбините на душата й.
— Жаден съм — прошепна дрезгаво той.
Тя му донесе чаша вода и подложи ръка под раменете му, докато той утоли жаждата си. Когато отмести чашата, той повдигна ръка, за да я помилва по бузата и да прокара пръсти през гъстите й къдрици.