— Обичам ви — прошепна той. Очите им се срещнаха в дълъг, страстен поглед, след което той се отпусна с въздишка назад и затвори очи. Пръстите му потърсиха ръката й, за да я обхванат с леко стискане, и по този начин казаха повече, отколкото всички негови думи. Сълзи навлажниха миглите на Ирайн. Чувствата й отново бяха поставени на голямо изпитание. Беше благодарна, че мъжът й отсъства. Той веднага щеше да забележи колко много означаваше за нея този мъж.
Кристофър се събуди повторно и отново потъна в дълбок сън. Денят се превърна в нощ и слънцето изгря на следващия ден. Когато зорницата избледняваше на изток, той постепенно дойде на себе си. Аги донесе силен бульон и оправи възглавниците, докато придържаше със сръчните си ръце гърба му. Той не позволи да го хранят и се настани така, че да може да изяде супата, без много да се напряга. Междувременно Аги се зае да почисти стаята. Той изпи бульона от паницата, като наблюдаваше Ирайн, която беше останала, за да помага на Аги при почистването. Той въобще не полагаше усилия да прикрива интереса си към нея, като с това даде нов повод на Ирайн за притеснения относно неговата дискретност. Тя знаеше добре, че Аги много държи на господаря си и залага много на семейството му.
Кристофър проспа почти целия ден и нощта след него, като се събуждаше само от време на време, за да пие вода или бульон, които му носеха Аги и Ирайн. На третия ден той вдигна температура. Ирайн много се разтревожи, но Аги веднага я успокои, че това било обичайно за ранен човек. Икономката я помоли да обтрива кожата му с хладка вода, за да облекчи треската. Тя предостави тази работа изцяло на господарката си, сякаш изобщо не се притесняваше от факта, че изискваше от нея твърде близък контакт с мъж, който не беше нейният съпруг. Докато той спеше, това занимание се стори твърде вълнуващо на Ирайн. Тя безпрепятствено можеше да наблюдава голото му тяло, можеше да го докосва и със смущение забеляза, че погледите й все по-често бяха привличани от широките му рамене, от стройния, стегнат кръст, от плоския му корем. Не се осмеляваше да го отвие от кръста надолу, защото само мисълта за това я караше да се изчерви, макар че беше сама в стаята.
Сдържането на чувствата й, когато той се събуди, беше още едно психическо натоварване за нея, макар че съзнанието му беше замъглено от треската. Скулите му бяха зачервени, очите му излъчваха някакъв странен, топъл блясък, когато той се взря в нея. Тя ясно осъзна резултата от грижите си, когато погледът й неволно попадна там, където ленената кърпа покриваше тялото му. Кръвта изведнъж нахлу в лицето й, но когато погледът й се плъзна нагоре, той я гледаше спокойно и открито.
Тя побърза да излезе от стаята и когато стигна до своята спалня, отвори широко прозорците и охлади почервенелите си бузи на свежия въздух. Бореше се с чувството си за вина, защото в последните дни цялата му мъжественост се беше врязала дълбоко в съзнанието й. Тя усещаше неговата неприкрита чувственост и лудия поток на възбудата, която се криеше зад всяка размяна на думи и погледи или излизаше наяве при всяко тяхно докосване.
Някога тя го мразеше по причини, които смяташе за основателни, но постепенно горчивината се беше стопила. Особено важно беше това, че той бе заложил живота си, за да спаси Фарел и момичето. Омразата, която я възпираше, беше изчезнала и я беше изоставила безпомощна на произвола на крехките й чувства. И тогава се появи любовта — тази опасна, всеобхватна страст, която се беше настанила като див тигър дълбоко в душата и сърцето й, откъдето постоянно застрашаваше решителността й.
През останалата част от деня тя не посети нито веднъж стаята на господаря и остави Бънди и Аги да се грижат за ранения. И двамата я увериха, че температурата спада и раната заздравява удивително бързо. Когато падна нощта, тя беше толкова уморена от борбата на чувствата, които бушуваха в нея, че се отпусна полупарализирана на леглото си. Молеше се съпругът й да се върне скоро, за да влезе по-силно отпреди в мислите й и да прогони веднъж завинаги Кристофър оттам.
Унесена от топлината на огъня, тя отново видя пред себе си спомените — ясни или по-размити. Събитията от последните дни извикаха в съзнанието й отново онази фигура, облечена в широко наметало, застрашително поклащаща се върху седлото на неспокойно тъпчещия черен жребец. Но после се яви отново облечената в черно фигура на мъжа й, който я изваждаше от ледените води на реката. Зад него стоеше същият онзи черен кон и изведнъж кожената маска се превърна в черна качулка.