Уплашена, Ирайн затаи дъх, обърна се по гръб и с широко разтворени очи се втренчи в балдахина на леглото си. Умът й заработи трескаво. Владееше ли изобщо мислите си? Или сега страстта й беше предизвикала образи, които преди изобщо не бяха съществували? Сън ли беше? Или желание, породено от луда страст?
Мисълта й затърси яснота в размитите спомени. Не й се удаде да възстанови точния образ или фигурата на този мъж, който я беше извадил от водата. Беше останал само смътният спомен за ездача, скочил от уплашения си кон, но в този миг тя се сети, че никога не беше виждала Стюарт на кон. Съмнението, че може да е бил Кристофър, постави пред нея нов въпрос. Какво беше видяла същата вечер до камината? Осакатения силует на един обезобразен мъж? Или просто един нормален мъж, който се беше маскирал като обезобразен? Ако Кристофър е бил онзи нощен ездач, както и този, който я беше измъкнал от водата, какво още беше тогава той? Вероятно нещо повече от нахалния женкар, на който постоянно се преструваше.
У нея се надигна страх, но тя отхвърли мисълта като абсурдна. Макар че Стюарт винаги я беше обладавал на тъмно, тя си беше изградила за него представа, която може би не отговаряше напълно на действителността, тъй като лицето му оставаше винаги скрито за нея, но все пак беше съвсем определена: един осакатен крак, гръб, набразден от белези, дрезгав глас — всичко това бяха детайли от един образ, който нямаше нищо общо с елегантния Кристофър Сатън.
Тя се опита да сглоби в съзнанието си цялостна картина от отделните части, но нямаше и два детайла, които да подхождат един на друг, за да добие поне малка представа за реалното състояние на нещата. Сложната игра на сглобяването на фактите, както и умората я унесоха в тежък сън, в който не я преследваха кошмари, а само едни и същи въпроси, страхове и съмнения.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Утрото настъпи с обичайна за този сезон пролетна буря и студен, проливен дъжд. Ледените капки се блъскаха в кристалните прозорци и обсипваха стъклата със ситни малки бисери, керемидите на покрива потропваха, а водостоците виеха при всеки напън на вятъра.
Ирайн се надигна освежена и бързо се зае със сутрешния си тоалет. Тя тъкмо решеше косите си, когато отново я обзеха тревожни мисли. Ръката й спря насред път, когато объркването заби острите си, настойчиви нокти в съзнанието й и с това определи настроението й за целия ден.
Решението да разнищи загадката из основи се надигна у нея, тя напусна стаята си и се запъти към спалнята на господаря, където искаше да застави Кристофър да й разкаже още веднъж случая със спасяването й от реката. Тя спря смутено пред вратата. Отвътре се чуваше гласът на Аги, който преминаваше дори през дебелите стени. Гласът й беше глух и не се разбираше добре какво говори, беше настойчив, като че се мъчеше да го убеди в нещо, но се долавяше и умолителна нотка. Ирайн се възмути веднага от ролята си на подслушвач и сложи бързо ръка на дръжката на вратата, като се постара да я завърти с възможно най-голям шум.
Когато отвори вратата и огледа присъстващите, тя съзря весела усмивка върху устните на Кристофър, който, макар че още лежеше сред възглавниците, изглеждаше много по-добре от предишния ден, а Аги стоеше откъм страната на краката му с почервеняло лице и с ръце, подпрени на хълбоците. Когато я забеляза, Кристофър се изкашля тихо зад ръката си и икономката побърза да отнесе подноса със закуската. Но устните й останаха здраво стиснати и скулите й поруменяха. Ирайн се отказа да мисли за техния спор, но беше ясно, че жената е мъмрила Кристофър, задето се е изложил на опасност и се е заел с непозволени действия, които поне в очите на Аги не можеха да бъдат оправдани с нищо.
— Сега ще отида в кухнята и ще донеса топла вода, за да промия раната, милейди. — Тя натърти на обръщението си към нея, като хвърли заповеднически поглед към мъжа. — Ще бъдете ли така добра да снемете старата превръзка, докато съм долу.
Ирайн кимна, но смущението й се усили. Гневът на икономката явно беше поотминал, но тя така и не намери обяснение за поведението й. Това ревност заради лорд Сакстън ли беше? Но защо тогава й беше възложила тази деликатна задача?
Аги й подаде малка ножичка и с едно последно сърдито кимване в посока на болния изчезна бързо. Още преди вратата да се затвори зад нея, Ирайн усети погледа на Кристофър върху себе си, а когато се огледа, тя откри в очите му глад, който нямаше нищо общо с глада на стомаха му. Това накара сърцето й да забие силно и тя побърза да потисне тази реакция, като го смъмри:
— Ако искате да се грижа за вас, мистър Сатън, тогава настоявам да наложите малко по-строг контрол по отношение на чувствата си към мене, поне в присъствието на външни хора. Бедната Аги е дарила верността си изцяло на Стюарт и едва ли би търпяла дълго вашата нежелана страст.