Необезпокоен от нейните думи, Кристофър задърпа превръзката си.
— Сигурна ли сте, че стомахът ви ще понесе гледката?
Ирайн седна на ръба на леглото, отляво на болния.
— Достатъчно дълго се грижих за ръката на Фарел. Уверявам ви, че по същия начин ще се справя и с това тук.
Болезнена усмивка повдигна крайчетата на устните му.
— Във всеки случай искам да ви предупредя да стоите мирен, защото мога да реша да си взема парче от кожата ви за отмъщение.
— Както заповядате, мадам. — Той разпери ръце и се отдаде изцяло на нейните грижи, но уж случайно отпусна едната си ръка върху нейния хълбок, когато тя се наведе напред, за да разреже кърпата, която минаваше през рамото му и придържаше превръзката. Когато усети пръстите му, тя спря работата, хвана ръката му за китката и решително я положи върху дюшека, където тя не представляваше особена опасност.
— И хлапашките ви шеги не ми допадат особено, мистър Сатън — постави го тя на място.
На устните му заигра лека усмивка.
— Вие сте прекалено скована, мадам. Може би имате нещо против името ми?
— Просто не искам да ви насърчавам във вашето очевидно незачитане на моето положение на омъжена жена, това е всичко — отвърна закачливо тя. — Вие сте прекалено настойчив в присъствието на Аги и очевидно това е причината за нейното лошо настроение.
— Искате да кажете, че ще намалите страстта ми към вас, като ме наричате „мистър Сатън“? — попита я той, докато погледът му я галеше. — Знаете твърде малко за мене… или за мъжете изобщо… ако смятате, че голите думи могат да потиснат чувствата ми към вас. Това не е обикновено желание, Ирайн, това е един постоянно изгарящ копнеж да ви имам във всеки миг до себе си. Да чувствам вашата нежност под търсещата си ръка и да ви наричам моя. О, не, нищо не е в състояние да угаси моя огън.
Тя втренчи поглед в него, онемяла от изумление. Той с такава страст беше изиграл ролята на влюбен, че тя можеше да възприеме думите му само като трик, с който той искаше да стопи дистанцията помежду им и да я включи по-късно в списъка на своите завоевания. Но в същото време той събуди в душата й задрямалата страст и тя усети, че я обзема възбуда. Той беше при нея, когато и да затвореше очите си, той я преследваше със своето присъствие и тя копнееше да я прегърне, да я целува — без да съществува никаква пречка между тях.
Сега погледът му потъна в нейния, без да трепва, като й обещаваше повече, отколкото тя беше склонна да приеме. Въпреки външното й спокойствие мислите й бяха тревожни и тя съвсем забрави, че всъщност го желае. Ръцете й трепереха, когато се зае със задачата да вкара острата ножица под превръзките. Побиха я леки тръпки, когато зърна почернялата рана, върху която лепнеха парчета от превръзката. Платът трудно се отлепваше от кожата. Тя го отстраняваше много внимателно, за да не започне раната отново да кърви. И макар че го правеше грижливо и с огромно търпение, знаеше, че отлепването на превръзката му причинява болки. Но по него не трепна нито един мускул и всеки път, когато го погледнеше, в очите му се четеше онзи бездънен поглед, който, струваше й се, потъва дълбоко в душата й, и една загадъчна усмивка трептеше на устните му.
— Обърнете се към мене — заповяда тя и се протегна, за да го хване през кръста. Той се подчини безпрекословно. Тя сне превръзката от гърба му, избута я колкото беше възможно по-надолу, преди да почисти засъхналата кръв. Легенът с топла вода стоеше до него на кревата и докато той лежеше настрани, тя се пресегна да изстиска кърпата. В следващия миг той вдигна ръката си и я натисна леко между раменете, така че тя падна върху него и той можа да достигне устните й със своите. Тя изгуби равновесие и не можа да се отдръпне веднага, получавайки една гореща целувка, която хвърли факела в хладната й въздържаност и я накара да пламне под жарта на неговата страст. Полуотворените му устни се плъзнаха с копнеж, който търсеше отговор от нейната уста. Прониза я неудържимо желание да отвърне на неговата възбуда, но внезапно пред нея се яви видението на една черна, втренчена маска и тя се изправи рязко с ужасен стон. Застана до леглото с почервеняло от срам лице, укоряваща се за безумната си страст.
Кристофър я предизвика със саркастична усмивка:
— Трябва да сте прочели мислите ми, мадам. Това беше подаръкът, за който така дълго мечтаех.
— Вие сте достатъчно нахален, за да си позволите подобни своеволия в къщата на моя съпруг — каза тя, останала без дъх. — Със сигурност ще си навредите сам, ако продължавате да се държите по този начин. — Упрекът й, изглежда, само го развесели, защото устните му се разтегнаха в още по-широка усмивка, и това я накара да се усъмни, че изобщо имаше някакъв смисъл от упреци при отблъскването на напористите му атаки. Тя постепенно успя да възвърне самообладанието си и му посочи с все още трепереща ръка: