— Сър, бъдете така добър да се обърнете на другата страна. Искам да сваля превръзката ви.
Кристофър се надигна от дюшека, за да може тя да го подхване отдолу. Дори и в този миг й беше трудно да пренебрегне близостта на тялото му и да успокои неравномерните удари на сърцето си. След като няколко секунди безпомощно се опитваше да открие превръзката, тя я напипа и я махна. Тъкмо хвърляше боклуците в легена, когато на вратата се почука тихо. На поканата й вратата се отвори и влезе Бънди.
Появяването му даде възможност на Ирайн да се извини и да предостави грижите за ранения в нечии други ръце. Беше благодарна за това прекъсване и побърза да потърси покой в стаята си. Когато затвори вратата зад себе си, чувството за онова разкъсващо, смущаващо безпокойство я напусна, но тя не можеше да си обясни причината. Въпреки всичко, което й беше минало през ума, тя беше успяла да разпознае личността на призрачния ездач. Беше доволна, че мотивите на Кристофър са справедливи, но образът на лишената от лице сянка, която я беше спасила от реката, я измъчваше. Тя не можеше да продължава да си мисли, че това е бил съпругът й. Плашеше се от представата, че Кристофър заемаше мястото на Стюарт дори и в тази случка, а не само през тъмните, обвити в тайнственост часове, когато беше в ръцете на съпруга си.
Тук, на леглото, беше мястото, където нощем тя се отдаваше на мъжа си, и когато погледът псе плъзна по кадифените завеси, мислите й се объркаха окончателно. Тя отскоро беше започнала да мечтае за Кристофър, докато правеше любов със Стюарт. Нещо в неговите страстни прегръдки й напомняше за Кристофър, а сега тези прегръдки смесваха отдавна изградени понятия с преплитащи се видения на двамата братовчеди. Това ли беше проклятието, което тегнеше върху семейство Флеминг? Можеше ли тя да остане някога някому вярна? Щяха ли собствените й страсти да отведат сърцето й към някой друг, докато мъжът й я даряваше с любов, която почти я убиваше със своята пламенност? Тя видя образа на празната кожена маска, която се навежда над нея, сякаш искаше да я целуне, и както много пъти преди маската се превърна отново в лицето на мъжа, който постоянно я преследваше.
Съзнанието на Ирайн се разбунтува и веднага след това я обзе друга мисъл — едно прозрение, което спря дъха й с внезапния си проблясък.
Сатън! Сакстън! Братовчеди? Или братя? Семейство Сакстън имаше двама сина. Стюарт беше по-големият, но какво беше станало с по-малкия? Можеше ли наистина той да е същият, когото тя познаваше като Кристофър Сатън? Каква по-хитра уловка можеха да измислят за онези негодници, които бяха изгорили имението, от тази, да ги хванат в капан, като единият играеше лорд, а другият разиграваше маскарад. Ако бяха братя, те вероятно действаха заедно, за да отмъстят за обезобразяването на единия: Кристофър, по-подвижният от двамата, кръстосваше нощем със сабя и пищов, докато по-големият брат всяваше страх в сърцата на разбойниците дори само с факта, че все още съществуваше. Виновниците за изгарянето на къщата се бяха надявали и той да изгори в нея, но бяха измамени в очакванията си.
Ирайн се усмихна самоуверено, като реши, че е намерила отговора на загадката. Кристофър имаше свободен достъп до къщата и я познаваше в такива подробности, та човек можеше да предположи, че е роден в нея.
Тя се сви в долния край на леглото и мислите й се понесоха в безцелен поток. Имаше още нещо, което се мяркаше в представите й — едно предположение, което като че не беше съвсем на място. Побиха я студени тръпки и у нея внезапно изплува споменът за мига, в който беше посегнала за превръзката. Дясната й ръка несъзнателно погали дланта на лявата — така нежно, като че ли галеше гърба на Кристофър, и в този миг разбра какво беше докоснала тогава: един дълбок белег на рамото му. Само преди няколко нощи тя беше напипала този белег върху гърба на Стюарт, когато той я беше понесъл към висините на взаимната им страст.
Един сподавен вик на отрицание се откъсна от устните й, когато се досети каква всъщност беше истината! Съпругът й беше пъхнал в леглото й друг мъж! Пред очите й бавно се заточиха видения и спомени: милувките, които бяха си дарили, когато ръцете й се бяха плъзгали с женствено, изпълнено с нежност любопитство но тялото му, и онази страст, с която неговите опитни ласки бяха изтръгвали от устните й въздишки на върховна наслада — така, както тогава в каретата с Кристофър.