Ирайн се извърна и скри лицето си в завивките на леглото. С мъка потисканите й ридания бяха задушени от одеялото. Болката в гърдите й беше непоносима. Не можеше да открие спасение от ноктите на срама, който изпитваше. Бяха я измамили! Бяха злоупотребили с любовта й! Сякаш железни клещи бяха стегнали гърлото й. Плачейки, тя се сви на топка и бавно се плъзна на колене на пода пред леглото. Придърпа завивката на главата си, сякаш искаше да се предпази от ехото на смеха, който звучеше в главата й. Бяха злоупотребили с нея! Бяха я използвали за тяхната мръсна игра. О, глупачка такава! О, нещастна глупачка!
Тя нямаше сили да се пребори със срама, който изпитваше, и в този миг като че я блъсна студен зимен вятър. Тя придърпа плътно завивката към тялото си, заклати се напред-назад, повдигна лицето си към небето и започна бавно да търка с чаршафа кръста и бедрата си, като че искаше да се почисти, но не беше в състояние да се отърве от онова, което беше останало от него в нея. Тази измама я разкъсваше.
Тя коленичи отново, притисна завивката до устните си и захлипа. Какво право имаха те да се гаврят с онова, което принадлежеше единствено и само на нея? Да си я подхвърлят един на друг, без да ги е грижа за нейната чест?
Тя се изправи, защото пламъкът на гнева лумна в душата й. Щеше да погледне онзи негодник в очите и когато се върне съпругът й, щеше да застане и срещу него лице в лице, да го накара да й признае всичко и да се изяснят. Край на маскарадите! Край на нейните унижения! Беше решила да действа и у нея не съществуваше съмнение, че ще се справи със ситуацията.
С тази желязна решимост тя оправи покривките на леглото и наля от каната вода в легена, за да отмие кървавите петна от ръцете си. После изля мръсната вода в една кофа и сипа чиста. Този път намокри една кърпа и освежи лицето си. Под въздействието на хладната вода тя изпита известно разбиране към печалните причини, които бяха подтикнали съпруга й към тези действия. Ако Стюарт наистина до такава степен е бил обезобразен от огъня, че да не може да изпълнява съпружеските си задължения и затова я беше хвърлил в прегръдките на брат си, той можеше поне да бъде сигурен, че наследникът му ще бъде от същата кръв. Но това обяснение не беше достатъчно, за да разсее болката, която я измъчваше. Те се бяха отнесли безмилостно към нейната чест и към нейните чувства.
Тя долови шум откъм коридора. Приближи се до вратата и се заслуша. Бяха Бънди и Аги, които идваха откъм стаята на господаря. Те снишиха гласовете си, когато преминаха край стаята й. Онзи нещастник сега беше сам и не можеше да избяга, а и тя нямаше да му позволи да шикалкави пред въпросите й. Беше решила твърдо да разплете възела и моментът беше много подходящ. След няколко секунди тя беше вече в залата на път за покоите на господаря. Заключи вратата след себе си, за да попречи на всяка намеса. После скри ключа в деколтето си. След това се извърна и погледна в лицето мъжа, от когото трябваше да изтръгне признание.
Кристофър се беше изправил в леглото и пиеше от една купа горещо бренди с мед. Тази смес беше специалитет на Аги, за да успокои болката, която предизвикваше новата превръзка. Той беше вперил очи в Ирайн над ръба на съда. След малко отпусна купата и бодрият му поглед заигра върху нея.
— Ключът на сигурно място ли е, мадам?
Във въпроса му се долавяше достатъчно подигравка, за да предизвика гнева на Ирайн. Но тя положи усилия и застана до леглото му.
— Трябва да уточня едно-две неща с вас, сър, за които смятам, че са от значение. — Гласът й прозвуча съвсем безучастно. Усмивката слезе от лицето му — толкова се учуди на сухия й тон.
— И аз трябва да говоря с вас, мадам. — Той се усмихна и надигна малката купичка, за да отпие още една глътка от питието.
— Аз знам кой сте — каза остро тя.
Ръката му увисна във въздуха, устните му останаха отворени.
— Знам, че вие и Стюарт сте братя. — Сега, след като началото беше поставено и темата беше подхваната, тя се впусна презглава в нея. — Не мога да обясня как, но зная някои неща за вас. Вие, изглежда, сте нещо много повече от онова нощно създание, поне доколкото на мене ми беше известно досега. Но все още не ми е ясно защо моят съпруг ви е накарал да ми доставяте телесни удоволствия вместо него. Не мога да разбера и това, че всяка нощ сте идвали при мене и под прикритието на тъмнината сте ми направили едно копеле.
Кристофър внезапно се задави, купата затрепери в ръката му, докато я поставяше на масичката пред себе си. Той се изкашля, за да възвърне гласа си, след това повдигна едната си вежда и я погледна накриво.