— Мадам, вашата вест радва сърцето ми, но бих ви помолил да обърнете малко повече внимание на начина, по които ми я съобщавате. Едва не ме задушихте с тази новина.
— Да внимавам! — извика тя, като забрави за доброто си поведение. — Вие внимавахте ли с мене, като играехте играта си?
— Хайде, хайде, Ирайн, скъпа моя, любов моя!
— Не съм ви никаква любов! — беснееше тя. — Негодник такъв! Вие сте подъл крадец на женска чест! Вие ме измамихте! Вие ме получихте, докато съм ви мислила за друг.
— Мила моя — каза гальовно той, — ако ми позволите, ще ви обясня всичко!
Той тъкмо се накани да продължи разговора, когато по коридора се чуха тежки стъпки, последвани от силни удари по вратата, които го накараха да спре.
— Спешно е, трябва да говоря с вас — изрева Бънди отвън.
Погледът на Ирайн потъмня от гняв и в нея се надигна упорита решителност.
— Няма да го пусна да влезе — изскърца със зъби тя.
Юмрукът на Бънди отново заудря но вратата.
— Шерифът идва!
Кристофър с мъка се претъркулна към края на леглото.
— Ирайн, сладка моя, отворете вратата. По нашия въпрос ще разговаряме по-късно… насаме. Давам ви думата си.
Тя разбра, че трябва да отстъпи, бръкна в деколтето си и затърси ключа, след което с нежелание отвори вратата.
Бънди се стрелна край нея, мърморейки небрежно:
— Извинете, милейди.
— Къде са? — попита бързо Кристофър. Задъхан, Бънди застана до ръба на леглото.
— Само на миля оттук. Кийтс излезе да разтъпче един кон и ги е видял да идват.
— По дяволите! — просъска Кристофър през зъби и изкриви лице, когато се опита да се раздвижи.
— Трябва да го скриеш, Бънди — настоя Ирайн. — Заведи го в тайния проход.
— Тя е права. Не мога да се бия с тях — обясни Кристофър. — Паркър би се погрижил да не доживея края на седмицата, а дори и лорд Сакстън не е в състояние да доведе подкрепление толкова бързо. Дрехите ми, Бънди! Веднага!
Той отхвърли завивките, направи гримаса от болка, когато стъпи на крака, и не обърна никакво внимание на факта, че под превръзките си беше съвсем гол. Ирайн не можа да понесе това. При вида на стройното тяло с тесни хълбоци и широки рамене бузите й почервеняха. Тя се обърна и побърза да напусне стаята, като затръшна вратата зад себе си. Срамуваше се, че той се беше отнесъл така небрежно към нея пред погледа на слугата, и просто не можеше да потисне смъртното чувство на свян, което отново я обзе. Мисълта й заработи усилено. Тя се приюти в несигурното убежище на стаята си и неспокойно закрачи напред-назад.
Стресна се, когато се сети, че трябва да приеме шерифа в отсъствието на лорд Сакстън. От това, колко добре щеше да успее да прикрие смущението си пред него, за да не разбере каква игра се играеше тук, зависеше сигурността на Кристофър. Опита се да подреди обърканите си мисли и пое дълбоко въздух, като си представи образа на кралица и го задържа пред очите си, докато сама влезе в този образ. Брадичката й леко се повдигна и тя си заповтаря, че е лейди Ирайн Сакстън, господарката на замъка, която не би се оставила да я притесняват в собствения й дом.
Тя още веднъж отвори вратата и изтича към помещенията на господаря, но там беше само Аги, която бързаше да сложи леглото в ред и да подреди стаята. Когато застана на вратата, на Ирайн й хрумна мисълта, че вероятно прислужницата знаеше историята на замъка и неговите обитатели по-добре от всеки друг. Тя реши да изясни един от многото въпроси веднага.
— Аги?
Жената бързо се извърна към нея.
— Да, мадам?
Ирайн посочи с ръка към дебелия, подвързан с кожа том, който лежеше върху писалището на съпруга й.
— Вие веднъж ми казахте, че в тази книга се записва всяко раждане и всяка смърт в тази къща и в принадлежащите към нея земи. Ако сега погледна в нея, ще намеря ли името на Кристофър, записан като по-малък син на семейство Сакстън?
Силно объркана, Аги скръсти ръце и загледа някъде настрани.
В поведението на жената Ирайн прочете отговора и се постара да облекчи очевидните й мъки.
— Е, добре, Аги. Разбирам твоята вярност към семейството и не те моля да ми разкриваш нещо, което отдавна всъщност подозирам.
— Моля ви, мадам — неспокойно каза икономката. — Изслушайте първо господаря, преди да помислите нещо лошо за него.
— О, непременно ще го изслушам — увери я Ирайн, но, точно според опасенията на Аги, тя вече таеше много сериозни подозрения към господаря на замъка.
Ирайн остави жената сама и пое към стълбите. Пейн вече стоеше в очакване на портала и тя му кимна сдържано, докато минаваше край него. С грациозно развети поли тя прекоси арката, която водеше към голямата зала — и замръзна. Цялото й достойнство сякаш се изпари, а вместо него я обзе объркване, защото в креслото си до камината седеше, спокоен и отпуснат, лорд Сакстън, прибрал десния си крак зад здравия, обърнал поглед зад маската към вратата и скръстил пъхнатите в кожените ръкавици ръце върху бастуна си. Макар че беше осакатен и обезобразен, той наистина представляваше внушителна гледка на един истински мъж.