— Доволен ли сте, шерифе? — попита лорд Сакстън.
Мъжът кимна колебливо.
— Съжалявам, ако съм ви създал неприятности, милорд. Ще трябва да потърсим този веселяк на друго място, но ако се появи тук, ще ви моля да го задържите и да изпратите някой, който да ни извести…
Изпод маската не дойде отговор и шерифът избута Хагарт пред себе си навън. Ирайн остана на място и се заслуша в отдалечаващия се тропот на копита, докато в къщата се възцари пълна тишина. Лорд Сакстън направи знак на Аги да се приближи и заговори тихо с нея. Жената изправи глава, хвърли странен поглед към господарката и бързо напусна помещението.
Когато останаха сами, лорд Сакстън бавно се надигна от креслото и се обърна към жена си:
— Бих искал да поговоря с вас по един личен въпрос, мадам. Ще бъдете ли така добра да ме последвате в моята стая?
Сега, когато беше настъпил часът на истината, Ирайн вече не изпитваше същата самоувереност. Когато си помисли, че Кристофър едва преди малко беше напуснал стаята, тя се запита дали не е по-добре да отведе съпруга си в друга стая. Но предположението, че Аги вече му е разказала всичко, я накара да замълчи. Потисната, тя тръгна през помещението и спря на входа, който водеше към кулата. Тя изчака Стюарт тук, защото ходенето сега като че ли му беше по-трудно отвея кога. Когато се качи по стълбите, той изглеждаше преуморен. Ирайн тръгна напред, за да му отвори вратата, и се изненада, като видя, че леглото му беше приготвено и завивките отгърнати. Очевидно Аги вече се беше постарала да подреди стаята. Ирайн не можа да преглътне въпроса си, когато лорд Сакстън премина край нея с тежка и бавна стъпка:
— Болен ли сте, милорд?
— Заключете вратата, Ирайн — каза той с дрезгав глас и без да обръща внимание на въпроса й, бавно се насочи към стола до леглото.
Ирайн превъртя ключа и се огледа неуверено. Тя се запита какво ли щяха да й поднесат следващите мигове. Суровото поведение на съпруга й не предвещаваше нищо добро и тя не таеше надежда, че ще успее да насочи разговора към загадката на техния брак, без да издаде смущението си. Тя колебливо се насочи към писалището му и небрежно разгърна няколко страници от подвързаната с кожа книга, докато размисляше как да заговори по този въпрос.
Лорд Сакстън придърпа един стол така, че да може да наблюдава жена си.
— Налейте ми едно бренди, мила.
Тази молба я обърка, тя му хвърли любопитен поглед, посегна към запушалката на шишето, което стоеше редом с няколко кристални чаши на сребърен поднос, наля малко бренди и почувства погледа му върху себе си, когато му поднесе питието. Изведнъж осъзна, че всъщност никога не беше приемал напитка в нейно присъствие, защото това щеше да го принуди да свали маската си. Тя беше неспособна да овладее треперенето на тялото си и побърза да се върне при масата, за да запуши шишето с кристалната запушалка.
— Е, мила моя…
Сърцето й заби лудо, когато насочи погледа си към него. Тя нерешително държеше запушалката в ръка, без да усеща какво прави.
— …Вие твърдите, че съм изпратил друг мъж в леглото ви.
Ирайн отвори уста, за да каже нещо. В първия миг й се искаше да подхвърли някоя незначителна глупост, която по вълшебен начин да смекчи смисъла на неговите думи, които звучаха донякъде като въпрос, донякъде като упрек. Не успя обаче да се сети нищо и от пресъхналото й гърло не можа да се изтръгне никакъв звук. Тя вдигна запушалката пред очите си, завъртя я насам-натам и я заразглежда. По-добре това, отколкото да срещне изпълнения му с упрек поглед.
Лорд Сакстън внимателно наблюдаваше жена си иззад маската. Беше му ясно, че следващият миг е най-важният за целия му живот оттук нататък — ще бъде ли щастлив, или пред него ще има само гола пустиня. След това, което щеше да стане сега, нямаше да има път назад.
— Реших, мила моя — думите му я накараха да трепне, — че каквото и да си мислите, сега му е времето да научите истината за Сакстън Хол.
Ирайн преглътна тежко и стисна запушалката с такава сила, че кокалчетата и побеляха. Струваше й се, че може да почерпи сили от парчето кристал. Когато погледна напред, лорд Сакстън сваляше от себе си връхната дреха, елека и нагръдника си. Тя се запита дали зрението не си прави лоша шега с нея, защото той й се стори някак по-лек и по-слаб. След това той запъна тока на десния си ботуш с върха на левия и бавно изхлузи безформената обувка от крака си. Челото й се набръчка от учудване, тъй като успя да долови усилието на безчувствения крак. Той раздвижи крака си напред-назад, преди да изхлузи другия ботуш.
Изглежда, изпита болка, когато свали ръкавиците. Ирайн видя дълги, почернели от слънцето пръсти, по които обаче нямаше никакви белези. Те се плъзнаха нагоре към маската и разкопчаха ремъците. Тя се извърна настрани, запушалката падна на масата, когато той посегна към задната част на кожения шлем и с едно движение го свали от главата си. Тя се осмели да хвърли един кратък поглед и се задъха тежко от учудване, когато видя две ясни очи, които й се усмихваха.