— Вие казахте, че сте братовчед на лорд Сакстън.
— Ако си спомняте, скъпа, Ан беше казала, че семействата Сатън и Сакстън са братовчеди. Това е вярно. Останалото си го измисляте. Аз само изиграх козовете си.
— О, колко добре го сторихте, сър — отвърна подигравателно тя. — В леглото! Извън леглото! Вие и в двата случая сте ме притежавали — и като лорд Сакстън, и като Кристофър Сатън.
Той се усмихна.
— Мадам, никога не бих рискувал един толкова висок залог.
Ирайн се отдръпна до нощната масичка. Той пристъпи още крачка към нея. Стената щеше да й попречи да избяга и тя не намираше изход от приближаващата се беда. Погледът му изгаряше нейния и тя чувстваше как борбеността й се стопява. Мисълта, че в крайна сметка той й беше съпруг, постепенно взе надмощие. Беше редно да се отдаде на неговите милувки, на целувките му и на всичките му хрумвания. И все пак гордостта й бе наранена и тя отчаяно затърси сили, за да продължи съпротивата си, защото според разбиранията й той заслужаваше само сурово наказание.
Една ръка с желязна сила обхвана талията й и я придърпа към широките, силни гърди. Тя се надяваше да остане безучастна в неговата прегръдка и не се противеше, когато устните му се впиха в нейните. Но още в мига, в който устните им се докоснаха, й стана ясно, че тази мисъл беше просто смешна, защото целувката я прониза с покоряваща сила. Устните му се плъзнаха с неотразимо горещ зов по нейните, като предизвикаха горещи трепети в дълбините на тялото й, гъделичкаха всеки нерв, докато накрая тя пламна от страст. Светът се завъртя около нея и тя потъна в някакъв унес, в който като че ли единственото реално нещо бяха мускулестото му тяло и мощната прегръдка на мъжките му ръце. Внезапно осъзна, че е обгърнала шията му и отвръща на целувките му с жар, което беше доказателство за собственото й желание. Пръстите й нежно се плъзнаха по тъй познатия белег и тя отблъсна всяка мисъл за съпротива. Пък и какъв беше смисълът да си играе на обезчестена девица, след като можеше да бъде напълно доволна от развоя на нещата.
Кристофър вдигна глава, за да погали нежно устните й със своите, след което я привлече към леглото.
— Още е светло — прошепна тя, като хвърли поглед към прозорците.
— Зная. — Пламъкът на очите му срещна теменужените огньове на нейните и двамата тръгнаха към леглото. Оттук нататък думите бяха излишни. Те не бяха вече пленници на мрака и той можеше да я има по всяко време.
Когато коленете му докоснаха леглото, той остана на място и сведе отново лице към нейното. Устните й нежно се впиха в неговите, докато ръцете му задърпаха колана на панталоните за езда.
— Ще ми помогнете ли да се съблека? — прошепна тя в устата му. Той вдигна глава. Отговорът искреше в очите му. Тя се обърна, отметна косите си настрана и зачака той да изпълни желанието й. Кристофър остави роклята да се плъзне по раменете й и през цялото й същество премина тръпка на наслада, когато ръката му погали голата й кожа. Устните му смениха пръстите и тя склони глава с притворени в екстаз очи, когато горещите му целувки преминаха по шията й. Тя се наведе напред, като остави корсажа си да увисне свободно, след което се освободи от ръкавите. Когато Кристофър приседна на ръба на леглото, то изскърца. Ирайн хвърли един поглед през рамо и видя как той събу панталона си. Захвърли го настрана и тя забеляза как трепна, защото за миг болката се оказа по-силна от волята му. Той се отпусна върху възглавниците и ако се съди по зовящата му мъжественост, болката мигновено го напусна.
— Вие се колебаете, мадам — извика той с усмивка и я тупна леко но гърба.
Ирайн се бореше мъчително с нерешителността си. Когато се бяха любили на тъмно, от погледа й бяха останали скрити много неща и макар че междувременно ръцете й бяха опознали тялото му, за нея беше твърде странно да го види гол на дневна светлина.
Въпреки белезите си той беше извънредно впечатляващ мъж и като негова съпруга тя явно трябваше да свикне да го вижда без дрехи.
Ирайн се усмихна, когато го погледна, и й стана ясно, че това задължение нямаше да я затрудни.
— По-добре да бяхте се погрижили за раните си, вместо да се отдавате на подобни игри, милорд.
— Не се безпокойте, мадам. — Усмивката му беше почти порочна. — Мога да ви науча на още едно-две неща, които доставят удоволствие на мъжа.
— Искате да ви доставя удоволствие, господарю мой? — попита тя сладко.
Жарта в неговия поглед накара кръвта й да закипи и от кожата й като че захвърчаха искри.
— Това е най-съкровената ми мечта, мадам.