Выбрать главу

Устните й разцъфнаха в неподражаема усмивка, докато в очите й играеха тъмни пламъци и обещаваха повече, отколкото той някога се беше осмелявал да очаква. Тя се раздвижи пред него с чувствена грация и погледът му я следваше, накъдето го поведеше. Ирайн бавно повдигна презрамките на долната си риза от раменете, остави ефирната дреха да се свлече ниско над гърдите й, докато развързваше връзките зад гърба си. Когато се наведе, за да измъкне роклята и долната си риза през ханша, корсетът притисна гърдите й нагоре и изпод плъзгащата се риза се появи цялата пищност на нейните форми. Фустите й паднаха в краката, презрамките продължиха да се спускат по ръцете й и разкриха над ръба на дантелите част от нежните й пъпки, когато тя се освободи от дрехите. Корсетът се смъкна надолу, тя повдигна рамене, като остави последната риза също да се плъзне първо по ханша й, а после към земята.

Очите на Кристофър бяха изскочили от възбуда, когато обхванаха цялата прелест на меките, издадени напред сфери на гърдите й. След това погледът му се спусна към тънката й талия и към гладките като коприна крака. Той подканващо протегна едната си ръка, а в отговор нейните очи обхванаха цялото му тяло, дъхът й почти спря, докато го изучаваше в храбро съзерцание. Тя коленичи на леглото до него и се наведе, за да притисне устните си върху неговите. Сладкият й, бърз като стрела език любовно подгони неговия, вкуси силния дъх на бренди, докато галещата й ръка накара дъхът му да спре, доставяйки му върховно удоволствие. Устните й се спуснаха над мястото, под което биеше сърцето му и една целувка докосна широката оголена ивица над превръзката, след което се плъзнаха отново нагоре към шията му, докато езикът й прокара тънка черта по неговата кожа. Пръстите й се плъзгаха по тялото му и кипящият вулкан на страстта застрашаваше да взриви рушащата се стена на самообладанието, всяка целувка, която докосваше кожата му, го приближаваше до така желания взрив. Той беше като фитил, който очакваше своето възпламеняване, а нейните докосвания бяха факелът, който го освобождаваше и предизвикваше.

Ръцете му я повдигнаха нагоре и той я поведе с твърда решителност, храбър с опита си и с чувството, че трябва да я закриля. Кристофър почувства как топлина обзе цялото му тяло, когато тя го покри, и видя как погледът й стана равномерно прозрачен, как устните й се разтвориха, когато през нея премина лека тръпка. Тя се задвижи бавно върху него, като поведе своите усещания към безкрайни висини. Беше един миг вечност, когато той навлезе в нея. Всеки бе изпълнен с другия, бяха свързани завинаги чрез любовта си, чрез взаимното си проникване — като звездите в небето, като рибата в морето, неспособни да просъществуват и миг един без друг, той беше неин. Дори и потоп да настъпеше сега, те щяха да останат едно цяло. Конфликтите и гневът бяха изтрити от съзнанието им и шепот на любовни думи се смесваше с въздишките на наслада, когато те заедно вкусиха екстаза на взаимната си любов.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА

В продължение на четиринадесет дни властва благодатен покой, но радостите, които донесе това време, изтекоха безвъзвратно. Пролетта беше капризна и непостоянна. Вечер на земята падаха големи мокри снежинки, а сутрин с мъглите идваше ситен дъжд, кристално чисти потоци се спускаха върху вълнистите, мочурливи местности и се стичаха по невъзмутимите скали към морето. Морските птици се гонеха и докосваха водната пяна, а соколите предупреждаваха с остри писъци всички, които бяха нарушили границите на техните територии. В зеленеещите се храсталаци пропяваха врабци и синигери — пролетта настъпваше. И отново отминаваше денят. Във вечерния здрач кънтеше гърленото квакане на жабите, а в далечината се долавяше приглушената песен на славея.

За Ирайн дните отминаваха с шеметна бързина. Вечер тя се приютяваше в прегръдките на мъжа си, притискаше се до гърдите му и чувстваше плъзгането на устните по веждите си или милувките му по ухото си. Тя опознаваше все по-добре лицето му, забелязваше как трептяха устните му или как ъгълчетата им се отпускаха надолу, когато се шегуваше с нея. Като се смееше на някоя шега, около очите му се образуваха ситни бръчици, но понякога той даваше и пълна свобода на чувствата си, като се тресеше от смях над шегите си, докато тя напразно диреше обяснение на неговата веселост. Тя разбра, че той може да бъде необуздан, нетърпящ съпротива и обсебен от желание, когато я поемаше в ръцете си, а пламенните му целувки обсипваха плътта й. Останала без дъх и възбудена, тя намираше в силните му ръце пълно задоволство. Ако все още беше в състояние да чувства как горещата му жар я пронизва в тези мигове на удовлетворено желание, тя гледаше нагоре към него с изпълнен от топлина поглед. Той беше мъжът, за когото другите жени можеха само да мечтаят, и Ирайн все още не можеше да повярва, че му принадлежи.