По това време тя откри у него готовност да отговаря на нейните копнежи за нежност. В мълчаливо съзерцание той можеше да наблюдава заедно с нея стрелкащия се полет на някоя лястовица или, взел я в прегръдките си, дълго да се любува на красотата на залеза.
Настроенията му се меняха като годишните времена, понякога беше изпълнен с благоразположеност и търпение, а след това отново беше суров и разгневен заради някоя несправедливост или обида. Тя се научи да вижда в опънатите мускули на скулите му и в сбръчкването на веждите му предупреждение за предстоящата буря. Но със задоволство установи, че гневът му никога не беше безпочвен или несправедлив. Непохватният начин, по който изразяваше своята нежност, го правеше да изглежда почти като малко момче. Въпреки това той беше преди всичко мъж — самоуверен и способен да се справи със заобикалящия го свят.
В началото Кристофър трябваше да си почива заради раната. Но не беше минала и първата седмица, когато започна да става още при пропукването на зората. Надигаше се, обуваше панталоните си на голо и разравяше жарта в огнището, за да прогони студа от стаята. След това заставаше в светлината на настъпващия ден близо до прозореца и вземаше сабята. Опитваше се да нанесе удар, за да провери, дали ръката му вече го слуша. Обикновено издаваше приглушен стон и се хващаше отстрани, ако раната го беше заболяла много. Във всеки случай той се опитваше да предотврати това, като се стараеше да се движи по-бавно, внимателно се навеждаше напред и назад, вдигаше и спускаше оръжието, отново опитваше удара, след което всичко започваше отначало.
През втората седмица той вече беше достатъчно укрепнал, за да може да разсече с един удар на сабята свещ или клон с дебелината на пръст. Острието изглеждаше като светкавица, когато при поредица бързи атаки и защити окото вече не беше в състояние да го следва. Ирайн го наблюдаваше от леглото със смесица от гордост и угриженост. Тя се възхищаваше на мускулите, които се обтягаха върху раменете и гърба му, но мислеше и с тревога за времето, когато той щеше да се почувства достатъчно укрепнал, за да влезе отново в ролята си на призрачния ездач.
— Страх ме е — промълви една сутрин тя, когато той приседна на леглото й. — Преследва ме мисълта, че един ден ще се наложи да преживея смъртта ви, и тогава аз, също както и вашата майка, ще бъда принудена да бягам, за да диря подслон за нашето дете.
— С Божията помощ, мадам, аз ще бъда по-умен от враговете си. — Той се отпусна назад върху леглото и положи глава в скута и, после протегна ръка нагоре и нежно погали мекия й, гладък корем през ефирната тъкан на нощницата. — Нямам по-голямо желание от това, да видя нашия наследник и да посея ново семе там, където той расте сега. Не е нужно да се притеснявате, че храбростта ми ще надмине благоразумието, мила моя.
Ирайн прокара пръсти през косите му.
— Надявам се само, че скоро ще настъпи часът, в който ще снемете маската си и ще можете да се разделите с ролята, която играете. Иска ми се да кажа на целия свят и на всички жени, които живеят по него, че вие принадлежите единствено на мене. — Раменете й леко потръпнаха. — Не бих имала нищо против да известя баща си за нашата женитба.
Кристофър се разсмя продължително и гръмогласно.
— Той ще започне да квака като жаба от гняв.
Ирайн се закиска и се наведе над него.
— Точно така, уверена съм, че ще го направи. И ще заквака по-силно от най-противната жаба, която някога се е раждала. Той ще тропа с крака, ще беснее и ще твърди, че с него е била сторена несправедливост. Но тъй като детето расте в мене, не вярвам, че някой изобщо ще поиска да чуе за анулиране на брака. — В очите й се появи радостен блясък. — Пък и кой ли кандидат би ме погледнал втори път, след като ще нося детето в големия си корем?
Кристофър положи глава на лакътя си и я погледна пронизително.
— Мадам, вие сериозно ли смятате, че баща ви или който и да било кандидат би се опитал да ни раздели без нашето съгласие? Мога да ви уверя, че той ще бъде преследван от мене с такава ярост, с каквато не съм преследвал никой бандит досега. — Той повдигна въпросително вежди. — Или се съмнявате в това?
Ирайн закачливо повдигна рамене, претърколи се към края на леглото и с кокетен смях скочи на крака. Но още преди да успее да вдигне пеньоара си, Кристофър се прехвърли през ръба на кревата и я хвана. Ръцете му обвиха талията й и той я придърпа нежно към себе си. Устните им се срещнаха и се сляха в дълга, страстна целувка. Когато той отдръпна главата си назад, измина един дълъг миг, докато Ирайн се опомни. Сивозелените му очи гледаха весело нейните. Тя беше обгърнала здраво врата му с ръцете си.